 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Явно общото количество любов, падащо се на двама любовника е постоянна величина и ако у единия нарасне, у другия – намалява.
Етиен Рей
Бракът е единична килия за двама.
Аркадий Давидович
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Те знаеха, че нямат бъдеще. Свързваше ги само миналото. Смятаха, че и двамата са го преодолели, но само един поглед в очите им припомняше, че само си въобразяват. Още тогава знаеха, че съдбата им е предначертала различни пътища, знаеха, че имат само броени дни заедно и после живота ще ги поведе по различни пътеки. И двамата гледат към бъдещето, а вечер тайно надникват към миналото и търсят нещо, което винаги ще си остане там - а именно споделената им, любов!
Никълъс Спаркс
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Младо сърце и стара душа.
Младо сърце със стара душа.
Как може да има мир?
Как мога да достигна до дълбините на усамотението,
когато в мен живеят двама?
Това дуо поражда в мен перфектната възможност
да се уча и живея два пъти по-бързо, отколкото тези, които приемат простотата...
Тупак Шакур
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Един много добър човек който и на мравката път правел, един ден решил да отиде при една гадателка да му каже какво го чака в бъдещето. Гледачката му предсказала че заради него щели да загинат много хора, хиляди дори милиони.
Добрият човек се изплашил и попитал:
- Как така?
Но гадателката казала:
- Не мога да ти кажа нищо повече!
Добрият човек много се изплашил от казаното му от гадателката, и решил да се самоубие. Той отишъл на една железопътна линия легнал
от релсите и зачакал влака да дойде, когато влакът почнал да приближава, на релсите застанало и едно момче.
Добрият човек решил да спаси момчето и го избутал настрани и двамата оживели. Човекът попитал момчето как се казва. Момчето отвърнало:
- Адолф - Адолф Хитлер!
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Нямаше да има нито минало, нито бъдеще, ако те двамата не уточнят нещата и не нарекат с истинското му име онова, което бяха загубили.
Нора Робъртс
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Той не е перфектен. И ти не си, и вие двамата никога няма да сте перфектни. Но ако може да те накара да се разсмееш поне веднъж, кара те да се замислиш поне два пъти, и ако признава че и той е човек и прави грешки, дръж се за него и му дай всичко от себе си. Той няма да ти рецитира поезия, не мисли за теб във всеки момент, но ще ти даде част от себе си, която знае че можеш да счупиш. Не го наранявай. Не го променяй. И не очаквай от него повече от това което може да даде. Не анализирай. Усмихвай се когато те прави щастлива, крещи когато те ядоса, и се остави да ти липсва когато го няма. Обичай силно когато любовта я има. Защото перфектни мъже не съществуват. Но винаги има един мъж който е перфектен за теб.
Боб Марли
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.
Емили Бронте
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Жена разговаря по два мобилни телефона - с двама мобилни любовници.
Венцеслав Константинов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |