 33
|
 Споделяне
|
Добавено |
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, - каза Котаракът, - стига да вървиш достатъчно дълго.
Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
- Какви хора живеят по тия места?
- В тая посока - рече Котаракът, като описа кръг с десния си крак - живее един Шапкар. А в тая посока - като замахна с другия - един Великденски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
- Но аз не искам да ходя при побъркани - забеляза Алиса.
- А! Не може иначе - рече Котаракът. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
- Откъде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
- Сигурен съм - рече Котаракът, - иначе нямаше да дойдеш тук.
"Алиса в страната на чудесата", Луис Карол
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват времето в неговата мигновеност и продължителност.
Блага Димитрова
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Обичам го, всяка част от него. Всички негови версии. Аз също се промених. И двамата се превърнахме в нещо по - добро, заради другия. Аз го накарах да се разкрие пред мен и върнах щастието в живота му, а той ме научи как да живея и да не се тревожа за всичко.
Анна Тод
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
- И знаете ли защо хората са вечно сами? - продължи той. - Защото никога не се откриват напълно един пред друг и не че не могат, а не смеят. Да, не смеят. В душата на всеки човек има едно потайно кътче, което той никога никому не поверява. И когато един казва на друг - аз съм искрен, аз ти разкрих цялото си сърце и ум - все пак и двамата знаят, че "потайното кътче" не влиза в сметката, а тъкмо то е същинският човек.
Георги Райчев
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Един стар боец обяснява на някакъв новак, че всичко се решава преди схватката. Челюстите и киселинната струя само потвърждават превъзходството, което вече е признато и от двамата воюващи. Преди стълкновението единият от двамата е решил да победи, а другият - да се признае за победен. Всичко е въпрос на разпределение на ролите.
Бернар Вербер
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
И започна друга безконечна кавга. Обсъждаха живота на двамата старци и изброиха нуждите им. Изчислиха хляба, зеленчука, месото; пресметнаха дрехите, откъсвайки и от памука, и от вълната; стигнаха дори до малките удоволствия, до тютюна на бащата - дневния разход от две су намалиха на едно су след безкрайни взаимни обвинения. Щом не работи, човек трябва да се ограничава. Нима майката също не би могла да се откаже от кафето? Спориха и за кучето, този стар дванадесетгодишен пес яде много, без да е полезен. Приключили веднъж сметката, те отново я прегледаха, потърсиха и съкратиха още две ризи, шест носни кърпи годишно и по един сантим дневно от това, което предвиждаха за захар. Така, кастрейки и съкращавайки, правейки и най-дребни икономии, стигнаха до петстотин и петдесет и няколко франка, една сума, която възбуди и изкара децата извън кожата им, защото се инатяха и не искаха да дадат повече от кръглата сума петстотин франка.
Емил Зола
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.
Александър Секулов
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Няма двама души, които виждат света еднакво.
Свами Вивекананда
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |