Добавено |
Попитах я какво би направила, за да докаже своята любов. Тя ми отвърна, че би направила всичко. Тогава аз се усмихнах и тя също се усмихна. Колко безразсъдни сме били... Просто си бяхме една нормална влюбена двойка. Нещата се обърнаха в момента, когато решихме, че любовта се нуждае от доказателства. Сякаш това да я правим не беше достатъчно.
Фредерик Бегбеде
Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.
Хорхе Букай
Сега много жени смятат, че луксът в любовта е пътуване до Барбадос. А според мен луксът в любовта е тя да оцелее. Това е лукс, който малко двойки си позволяват. Много повече са онези, които пътуват до Барбадос.
Фредерик Бегбеде
Не бива да се доверяваме на съвършените двойки: твърде много им харесва да бъдат красиви. Стараят се да се усмихват, все едно, че рекламират премиерата на филм на фестивала в Кан. Неприятното на брака по любов е, че започва прекалено от високо. Единственото, което може да се случи с такъв удивителен брак е катаклизъм. Озоваваме се в Рая още преди да сме живели. Когато получиш всичко прекалено рано, в един момент започваш да се надяваш да настъпи бедствие, което да посрещнеш като освобождение. Катастрофа, която да ти донесе облекчение.
Фредерик Бегбеде
Всички любовни истории завършват с щастлив край:
Оженили се и заживели щастливо.
На вниманието на наивните: двойката не е това.
Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва.
Освен едно: илюзията за съвършен живот без проблеми.
Хорхе Букай
Всяка двойка си има свои закони - как да спори, как да прави любов, да прощава и дори как единият да упреква другия.
Алберт Еспиноса
Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.
Хорхе Букай
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад
Трябваше ни време, за да се превърнем в идеалната двойка. Наистина, любовта ни не е като тази в приказките. Той не ми постила пътечка от рози, нито пък отскачаме до Париж през уикендите... Но когато сменя прическата си, той забелязва... Когато се наглася, за да излезем вечер, ми казва, че изглеждам добре... Когато плача, изтрива сълзите ми... Когато ми е самотно, ме кара да се чувствам обичана. А на кого му е нужен Париж, когато може да получи прегръдка?
Сесилия Ахърн
Може да не си първият мъж в живота и, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може би ще обича отново... Но ако тя те обича сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и и дай всичко, което можеш. Тя може да не мисли за теб във всяка секунда от деня, но ти е дала част от себе си, за която знае, че може да разбита – сърцето си. Така че не я наранявай, не я променяй, не я анализирай и не очаквай от нея повече, отколкото може да ти даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлив, когато те ядосва – кажи и, а когато я няма... ще ти липсва.
Боб Марли