Добавено |
- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по- дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
- Честна капитанска! А какво е това "илюзия"?
- Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често - за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
- Да, нещо като еднорог.
- ....или Бог...
Мария Лалева
Трудът е баща на глада, дядо на храненето и прадядо на здравето.
Мориц Готлиб Сафир
Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности, той бе съумял да направи и пари и да се издигне между селяните си като пръв човек. Той имаше меко и добро сърце. И макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и почитаха.
Елин Пелин
Когато казах на баба, че ще заминавам, тя цяла вечер не продума. На другия ден ме извика в градината. Приседнала под дървото, което дядо ми засадил при моето раждане.
- То... свят широк, чедо. Безкраен. - тъй думаше баба докато обираше ябълките от земята. Места за живеене - бол. Но помни, че родината е една. Четири стени и два куфара къща не правят. От мен да го знаеш.
Галя Кутулева
Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!
Дай на мама, дай на татя
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!
Иван Вазов
Учителка накарала група, сравнително малки деца, да напишат писмо до Господ. Повечето били като тези до Дядо Коледа и все започвали с "искам" (камион, кукла, сестричка и т.н)
Само едно момиченце написало: "Цветята са ти се получили по-добре от хората."
Антъни де Мело
Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница, но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото, но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала, гледала, но накрая не издържала и го попитала:
- Какво ровиш там стар глупако! - троснала се бабата.
- Слава Богу, намерих го - ухилил се дядото.
- Какво си намерил?
- Твоят глас! - казал мило дядото...
Антъни де Мело
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ни се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Рей Бредбъри