 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Любовта има свои закони на развитието, свои възрасти – също както и в човешкия живот. Тя има своята разкошна пролет, своето жарко лято, и накрая есен, която за едни е топла, светла и плодородна, а за други – хладна, гнила и безплодна.
Висарион Белински
Дорде умреме, ний сме ученици.
И този свят край нас е клас голям!
Отсъствия не извиняват там!
За всяка грешка пишат единица!
И цял живот ще си я носиш ти!
И ранна есен ще те връхлети,
ако във тебе младостта не свети.
О, ако можеш ти така живей,
че вместо теб - портрета да старей!
Дамян Дамянов
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
През есента събирам всички мои грижи и ги заравям в градината си. Когато пролетта отново дойде, тогава в градина израстват красиви цветя.
Джубран Халил Джубран
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Има такава любов, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава любов и като лятото - луда , прекалено кратка за да и се насладиш , но пълна с горещи моменти. Има и ЛЮБОВ като есента - объркваща с променливи настроения. Има и ЛЮБОВ като зимата - толкова студена, но вътре във себе си по-гореща и от вулкан. Има и други видове любов. Има любов като река - бистра до дъно. любов като слънцето - силно изгаряща и заслепителна. Има и любов като звездите - с хиляди малки спомени и сбъднати мечти. Няма значение каква е любовта, щом е истинска. Няма значение колко ще продължи, щом те прави щастлив. Обичай, просто обичай!
Александър Глог
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Лятото свършва и идва есента; и онзи, който не е съгласен, би искал вечен прилив и пълна луна всяка нощ.
Хал Борланд
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края...
Мариу ди Андради
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |