 9
|
 Споделяне
|
Добавено |
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор:
- Кажи ми какво е свобода?
- Коя свобода? - попитал го майсторът.
Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, където е слаба.
Младежът попитал:
- Това ли е всичко?
Майсторът:
- Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.
Берт Хелингер
Не може да свириш вярно на фалшив инструмент.
Венцеслав Константинов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин...
Ерих Мария Ремарк
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Истинските думи докосват сърцето. Фалшивите само галят слуха.
"Сърца от пепел", Силвия Кристъл
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Това е лоша черта у мъжете – да се стесняват от своето сърце. Това е също самолюбие, обаче фалшиво. Те по-добре да се стесняват от ума си – защото той доста по-често греши.
Иван Гончаров
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
А на теб стиска ли ти
Аз не вървя по отъпкани пътища
и огън фалшив аз не искам,
нужда имам да обичам истински
да те усещам, да те виждам.
Не поглеждам към минали работи,
не задавам излишни въпроси,
нося истината за мен в себе си,
ти знаеш ли коя съм?
И издигам замъци в твойто съзнание,
после руша ги и пак отначало,
докато разбереш, че не вярвам в случайности
и че нищо от това не е напразно.
Не лъжа, че си падам страхливка,
но смелост събирам,
точно в миговете на слабост,
а ти по-силен ли си от мене?
Или и на теб не ти стиска,
да ме обичаш?
Десислава Наумова
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
|
33
|
Споделяне
|
Добавено |
Не си харчи ума за глупости, момчето ми! Ни за фалшиви любови, ни за фалшиви приятелства! Не заслужават! Пази го за по-големи неща!
Никола Фурнаджиев
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.
Майка Тереза
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |