Добавено |
Франсоа дьо Ларошфуко - Цитати
Херцог Франсоа дьо Ларошфуко е един от големите майстори в областта на художествената проза. Неговите „Максими“ представляват кратки афоризми от няколко реда. В тази категория има 221 цитата, подредени в 23 страници.
Когато не се окаже очакваната признателност за сторени добрини, настъпилите недоразумения се дължат на това, че гордостта на дарителя и гордостта на получателя не са в съгласие за цената на стореното добро.
Франсоа дьо Ларошфуко
Завистта е още по-непримирима от ненавистта.
Франсоа дьо Ларошфуко
Повече обичаме да срещаме тези, на които правим добро, отколкото онези, които ни го правят.
Франсоа дьо Ларошфуко
Човек никога не е толкова щастлив, нито толкова нещастен колкото си въобразява.
Франсоа дьо Ларошфуко
Природата ни дава достойнства, съдбата ги превръща в дела.
Франсоа дьо Ларошфуко
Доброто, получено от някого, ни налага да търпим и злото, което той ни причинява.
Франсоа дьо Ларошфуко
Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея.
Франсоа дьо Ларошфуко
Тези, които вярват в своите достойнства, си приписват честта да бъдат нещастни, за да убедят и другите, и себе си, че заслужават да бъдат преследвани от съдбата.
Франсоа дьо Ларошфуко
Каквато и похвала да ни казват за нас, тя не ни открива нищо ново.
Франсоа дьо Ларошфуко
Съвършената храброст и пълното малодушие са две крайности, които рядко биват достигани. Разстоянието между тях е огромно, то обхваща всички възможни видове смелост и все пак между тях има не по-малко разлика, отколкото между физиономиите и настроенията. Има хора, които охотно се излагат на опасност в началото на едно сражение, но лесно се отпускат или оттеглят, когато то продължи дълго. Други са доволни, когато задоволят чувството си за обществена чест и не правят нищо повече. Някои не овладяват всякога еднакво страха си; други понякога биват увлечени от общата уплаха; трети минават към нападение, понеже не се решават да останат на поста си. Срещат се такива, които, свикнали с малките опасности, закаляват духа си и са готови да се излагат на по-големи опасности. Някои са храбри при нанасяне на удари със сабя, а боязливи при стрелба с пушка; други са самоуверени при такава стрелба, а се страхуват да се бият със сабя. Тези различни видове храброст си приличат по това, че нощта - когато страхът се увеличава, а тъмнината прикрива и добрите, и лошите действия - дава всекиму свобода да се предпазва. Има и един друг, по-общ начин за предпазване, а именно, че ни един човек не върши във време на сражение всичко, на което би бил способен, ако знаеше, че ще се завърне здрав и читав; оттук следва, че страхът от смъртта намалява малко храбростта.
Франсоа дьо Ларошфуко