 10
|
 Споделяне
|
Добавено |
През годините научих, че най-важното в една рокля е жената, която я носи.
Ив Сен Лоран
Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща - казваше Соня. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството и, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Фредрик Бакман
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Джордж Карлин
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Най-важното нещо, което тя научи с годините е, че няма нито един начин да бъдеш перфектна майка, но има милиони начини да бъдеш добра майка.
Джил Чърчил
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Мери възрастта си по броя приятели, които имаш, не по годините. Изчислявай живота си по усмивките, а не по сълзите.
Джон Ленън
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Както беше споделил веднъж, през годините много жени му бяха казвали "Обичам те", но без да влагат искреност, доверие и честност в това, и той така и не им беше вярвал никога. Тези две думи не означаваха почти нищо за него и за това отказваше да ми ги каже. Опитвах се да не му показвам, че този факт ме наранява. Приемах, че е компромис, който трябва да направя, ако искам да останем заедно.
Силвия Дей
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Хей, момче, защо избяга така? Защо не погледна в моите очи? Ако беше го направил, зная щеше да се влюбиш и ти. Бях готова на всичко за теб. Щях да отдам душата си, сърцето си да ти подаря, тялото си щях да ти отдам, да те пусна в моя светъл храм. Но ти не пожела, позорно избяга и забрави, че за теб само аз съм любовта. Една единствена съм на света и нямам равна в любовта. Ти бил си с хиляди жени, но обичал ли си ги, кажи? Не, аз зная не си, ясен си ми ти. Зная какво мислиш, зная какво очакваш. Хей момче, един за друг сме разбери, нашите души са създадени да бъдат преплетени завинаги. От деня, в който на този свят се появих, от тогава съдбите ни са слени в една. Ще видиш, само аз съм любовта, само аз за теб съм истинска жена. Аз ще чакам, няма да се откажа от замайващата си съдба. Ти все някога ще проумееш че без мен не можеш да живееш. Без света е мрачен и пуст, няма слънце и любов, без мен си просто никой, дори да мислиш, че си Бог. Помня когато бях дете и тогава обичах те лудо, с годините обаче и любовта расте. Така и моята порасна все повече те заобичах и все повече за теб горях. Животът ми без тебе губи смисъл, и стихва моята душа. Аз чакам те сега, силна като скала, чакам да дойдеш, да ме прегърнеш и да кажеш: "Ти си любовта"!
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Красотата - това не са дългите коси, красивите крака, загорялата кожа или идеалните зъби. Красотата - това е лицето, което е плакало, а сега се усмихва, красотата - това е белега на коляното, останал от падане в детството, красотата е в тъмните кръгове под очите, когато любовта не ти позволява да заспиш, красотата - това е изражението на лицето, когато будилникът звъни, тя е размазаният грим, който се стича по лицето ти след душа, това е смеха, когато се шегуваш и ти си единствения, който е разбрал шегата. Красотата е в погледа ти, когато виждаш Него, когато плачеш над страховете си, красотата - това са бръчките, които идват с годините. Красотата - това е начина, по който общуваме с вътрешното си Аз, и начина, по който го проявяваме навън. Красотата - това са знаците в живота, всички удари и грижи, които поемаме. Красотата - това е да си позволиш да живееш, да бъдеш истински жив!
Ема Уотсън
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Годините идваха и си отиваха, децата идваха и си заминаваха. Най-тежкото на старостта не са умората и болките в ставите. А времето, което тече толкова бързо, че накрая става нереално. След Коледа веднага идваше Великден. След ясния зимен ден, топлият слънчев. А между тях - празнота.
Мариан Фредриксон
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края...
Мариу ди Андради
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |