 8
|
 Споделяне
|
Добавено |
Книгите съществуват, за да ни напомнят какви магарета и глупци сме. Те са като преторианската гвардия на Цезар, която сред грохота на парада му шепнела: "Цезаре, помни, че си смъртен!". Малцина от нас имат възможност да отидат навсякъде, да разговарят с всекиго, да опознаят всички градове в света; ние нямаме нито време, нито пари, нито чак толкова много приятели. Нещата, които вие търсите, Монтег, съществуват на света, но обикновеният човек може да опознае 99 на сто от тях единствено посредством книгите.
Рей Бредбъри
Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички жени, които съм обичал и всички градове, които съм посетил.
Хорхе Луис Борхес
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
И защото мислеха един за друг, те не смееха да се погледнат. Не биваше да стоят сами тук, в сянката, из града вече ги одумваха, но не можеха да се разделят.
Димитър Талев
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Вашата цивилизация е влюбена в концепцията за случайността. Шанс, късмет, вероятност. Така сте се вкопчили в нея, че робувате на хазарта и строите цели градове в служба на тази идея. Предавате я на неродените си деца и ги обременявате с тежка наследственост. Вярата в случайността ви направи алчни, самонадеяни и арогантни.
Анди Андрюс
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Винаги съм вярвал, че има неща, които не избираме и точно те те правят човекът който си. Градът, кварталът, семейството. Хората наистина се гордеят с тях, сякаш са тяхно постижение.
Бен Афлек
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Красивите жени приличат на големи градове, които лесно можеш да превземеш, но трудно да запазиш.
Пиер Буаст
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за своето минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
Силвия Кацарова
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Една вечер бях в друг град. Сега, като се замисля май беше Чикаго и видях на уличното платно човек, който тичаше след една шапка, която вятърът бе духнал от нечия глава. В следващия момент една кола го блъсна. Разказвам ти това, защото ми се струва странно, как човек може да изгуби ВСИЧКО, докато преследва едно НИЩО...
Анди Андрюс
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |