Добавено |
Без жертви, без усилия и лишения не би могло да се живее на този свят: животът не е градина, в която растат само цветя.
Иван Гончаров
Детството ми не е нито изгубен рай, нито семейна травма. По-скоро си го представям като продължителен период на покорство. Склонни сме да идеализираме началото, но детето е преди всичко пакет, който другите хранят, пренасят и слагат да спи. В замяна на подслон и храна пакетът горе-долу се съобразява с вътрешния ред.
Носталгия по детството изпитват хората, които съжаляват за времето, когато са се грижили за тях.
В крайна сметка полицейският участък е като детска градина: събличат ви, дават ви да ядете, наглеждат ви, не ви пускат навън.
Фредерик Бегбеде
Бавно, бавно, човече, всяко нещо с времето си. И сто ведра наведнъж да излее градинарят, плод ще има, когато дойде сезонът.
Кабир
В детската градина все обличаха момченцата като зайчета, а момиченцата като снежинки... И ето сега резултата - страхливи мъже и ледени жени!
Лев Толстой
След всички тези години виждам, че в началото съм грешал по отношение на Ева; по-добре е да се живее извън Райската градина, но с нея, отколкото в Градината, но без нея.
Марк Твен
Когато казах на баба, че ще заминавам, тя цяла вечер не продума. На другия ден ме извика в градината. Приседнала под дървото, което дядо ми засадил при моето раждане.
- То... свят широк, чедо. Безкраен. - тъй думаше баба докато обираше ябълките от земята. Места за живеене - бол. Но помни, че родината е една. Четири стени и два куфара къща не правят. От мен да го знаеш.
Галя Кутулева
Камъкът тежи най-добре в чуждата градина.
Венцеслав Константинов
От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете.
Епикур
През есента събирам всички мои грижи и ги заравям в градината си. Когато пролетта отново дойде, тогава в градина израстват красиви цветя.
Джубран Халил Джубран
С течение на времето, ще научиш тънката разлика
между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа
и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност.
Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор...,
нито подаръците са обещания...
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите,
толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят.
Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре,
за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа
собствената си градина и украсява душата си,
вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си
с високо вдигната глава и гледайки напред,
ще се научиш да строиш "днес" всичките си пътища,
защото "утре" може да бъде твърде несигурно
и бъдещето има навика да пропада в бездна...
Хорхе Луис Борхес