Добавено |
Без значение колко ентусиазиран може да сте били за състезанието, следователно ще трябва да помислите два пъти как да поставите живота си в ръцете на мистериозен самотник с фалшиво име, чиито най-близки приятели живееха в пещери и ядяха мишки и все още го смятаха неприятният.
Кристофър Макдугъл
Името на неизвестния войник е известно само на Бог.
Ръдиард Киплинг
Винаги имаше смъртна присъда с изписано нашето име. Рано или късно всички трябва да умрем, но в концентрационния лагер ми се струваше, че не умираме, а просто преставаме да съществуваме.
Марио Ескобар
Това, на което сме свидетели в наше време, е смъртта на университетите като центрове на критика. От Маргарет Тачър насам ролята на академичните среди е да обслужват статуквото, а не да го оспорват в името на справедливостта, традицията, въображението, човешкото благополучие, свободната игра на ума или алтернативни визии за бъдещето. Няма да променим това просто като увеличим държавното финансиране на хуманитарните науки, вместо да го намалим до нищо. Ще го променим, като настояваме, че критичният размисъл върху човешките ценности и принципи трябва да бъде в центъра на всичко, което се случва в университетите, а не само на изучаването на Рембранд или Рембо.
Тери Игълтън
Бях много млада и тези събития ме засегнаха дълбоко. Чувствам, че времето, което ми е дадено, не принадлежи само на мен. Във всичко – писането, пътуването, щастието – живея отчасти в името на онези, които не успяха да оцелеят. Имам чувството, че живея техния дял от живота.
Кюн-сук Шин
Реших да стана хирург с име Бърни, който пише книги и изнася семинари, за да научи хората на това, което е научил и все още учи как да се справят с житейските трудности.
Бърни Сийгъл
Спорът дали Бог съществува или не е като бълхите да спорят дали кучето съществува или не. Спорът за правилното име на Бог е като бълхите да спорят за името на кучето. И спорът чия представа за Бог е правилна е като бълхите да спорят чие е кучето.
Робърт Фулам
Бард въздиша, хвърля поглед наляво, взира се в открития океан, дълбок и тъмен, но не мисли изобщо за края на света и вечния мраз, а за една тъмна дълга коса, разпиляна пред лицето – спомен от началото на януари, когато най-прекрасната ръка на света я отмести; тя се казва Сигрид, нещо потрепва в Бард, когато произнася името наум. Момчето следва погледа на своя приятел и също въздиша. Иска да постигне нещо в този живот – да научи език, да види света, да прочете хиляда книги; иска да се добере до същността, каквато и да е тя; иска да открие дали въобще има някаква същност – но понякога мисленето и четенето е непосилно, ако човек е изнурен от тежко гребане, прогизнал и премръзнал след дванайсет часа в открито море, тогава мислите така натежават, че човек едва ги повдига, тогава същността е далеч.
Йон Калман Стефансон
Всеки трябва да персонализира имената си.
Чарлз Бакстър