 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Иво Андрич - Цитати
Иво Андрич (10 октомври 1892 – 13 март 1975) е най-значимият писател от бивша Югославия през 20 век. Той започва да твори в навечерието на Първата световна война. В тази категория има 28 цитата, подредени в 3 страници.
Живеем с илюзии, от тях и загиваме.
Иво Андрич
Който лекува тъгата с ракия, той не излекува тъгата, а умира от ракията.
Иво Андрич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Отидох си. Зад мен остана всичко, което хората са казали, като ивица мъгла, която чезне. А всичко, което са направили, понесох върху дланта на едната си ръка...
Иво Андрич
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Чудеса не стават... Но все пак има нещо, което прилича на чудо, а то е нашата неунищожима и необяснима човешка потребност от чудо...
Иво Андрич
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Колумб не е могъл да открие Америка вместо нас, нито е могъл да ни спести усилието всеки сам за себе си да открива своите Америки.
Иво Андрич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
В онова, което ние мислим за себе си, има твърде малко от онова, което наистина сме... Ето защо, представата, която имаме за себе си, никога не е точна: често се променя, а понякога е напълно невярна. И човек няма причини, нито оправдания да бъде заради нея нито особено горд, нито особено засрамен.
Иво Андрич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Известно е, че в отношението на близките ни към нас най-много ни огорчават онези техни постъпки, които и сами бихме направили, ако случаят беше обратният.
Иво Андрич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Нещастието е жестоко и всевиждащо и все пак сляпо по най-лошия и страшен начин, защото вижда и онова, което го няма.
Иво Андрич
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
В мъката, която се нарича жена и копнеж по жена, има неща, които са предмет на шеги и разговори, ей тъй, открито, пред всички: сетне има и други, за които може да се шепне с добри приятели на четири очи: но има и такива, които не могат да се назоват с име, защото за тях понякога само се мечтае като за нещо далечно и болезнено недостижимо.
Иво Андрич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Старците и младежите обикновено имат мнение за всичко и го изразяват при всеки повод. Тези мнения често са пресилени в една или друга посока. При младежите те избързват, а при старците изостават. И едното, и другото е извор на много заблуди и често става непоносимо и смешно.
Иво Андрич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |