 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Животът е постоянно преминаване през най-различни етапи. Всичко има начало и край - срещаш някого, той те прецаква и нещата не се получават. Просто стискате ръцете си и продължавате напред. Няма смисъл да се оплакваш и тръшкаш, това просто не е твоят човек.
Вивиан Уестууд
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Знае се, че човешката привързаност е кратка. Но никой, когато разлюби, не си признава, че същият закон важи и за отсрещната страна. Всеки мисли, че продължават да го обичат както преди и от това са произлезли много тъжни недоразумения. Така човек се насилва да скрие от другия края на собствената си любов, бои се да не го убие, докато онзи от своя страна, върши същото.
Вера Мутафчиева
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Кого ли боли нашата рана, когато ний помежду си не са потрудим да и намерим лекът? …В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български…
Хаджи Димитър
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
ЛЮБОВТА МИ КЪМ ТЕБ
Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб,
и далече от теб пак се влюбвах,
с любовта си към теб.
Да, прегръщах жени непознати
с любовта си към теб,
даже твоето име забравих
с любовта си към теб.
Но в забравата странно живея
с любовта си към теб.
Уж не идваш сега в паметта ми,
но сърцето те помни до край...
Джоко Росич
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Нека делата ти бъдат такива, каквито би желал да си ги спомняш в края на живота си.
Марк Аврелий
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Любовта е своего рода вечност. Тя изтрива паметта за началото и страха пред края.
Ан дьо Стал
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш, а в края на краищата истината винаги излиза наяве!
"Сребърната паричка", Ханс Кристиан Андерсен
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога няма да изминеш своя път до края, ако се спираш да хвърлиш камък по всяко лаещо куче.
Уинстън Чърчил
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
В края на краищата няма светлина без мрак, няма смелост без страх, няма близо без далече - нищо не може да съществува без своята противоположност.
Хорхе Букай
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |