 12
|
 Споделяне
|
Добавено |
Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би е края на началото.
Уинстън Чърчил
Понякога, след края на една любов, човек започва да среща човека, когото е обичал, не в спомените, а в сънищата си.
Силвия Кристъл
|
26
|
Споделяне
|
Добавено |
Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.
Джак Керуак
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Пейо Яворов
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Само мъртвите са виждали края на войната.
Източна поговорка
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Тоягата има два края, не заставай на никой от тях.
Станислав Йежи Лец
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за баща и син
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... - намръщил се бащата - и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш - 20 лева...
- О... - детето се замислило - Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата - заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? - попитал той.
- Не тате, просто си лежа - отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб - казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! - радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? - попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. - отвърнало детето - Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички любовни истории завършват с щастлив край:
Оженили се и заживели щастливо.
На вниманието на наивните: двойката не е това.
Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва.
Освен едно: илюзията за съвършен живот без проблеми.
Хорхе Букай
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за времето и живота
Представи си, че си спечелил следната игра: Всяка сутрин в банковата ти сметка влизат $86 400. Както при всяка игра, обаче, и в тази има някои правила.
Първото е, че парите, които не успееш да изхарчиш до края на деня, ти се отнемат безвъзвратно. Не можеш просто да прехвърлиш парите в друга сметка. Можеш само да ги похарчиш. Всяка сутрин още със събуждането си получаваш нови $86 400 в банковата си сметка за този ден.
Второто правило гласи, че банката може да прекрати играта без предупреждение. Всеки ден, във всеки един момент, играта може да бъде прекратена окончателно. Сметката ти се закрива и няма да получиш нова.
Какво би направил? Би си купил всичко, което искаш, нали? Не само за себе си, но и за всички, които обичаш, нали? Дори и за хората, които не познаваш, защото едва ли би могъл да изхарчиш всичките тези пари само за себе си, нали? Би се постарал да похарчиш и последния цент, без остатък, нали?
Всъщност, тази игра е РЕАЛНОСТ!!!
Всички ние притежаваме една такава магическа банкова сметка. Просто някак си не я виждаме. И тази банкова сметка е ВРЕМЕТО.
Всяка сутрин получаваш 86 400 секунди като дар от живота, а когато заспиш, останалото време не ти се връща обратно. Това, което не си преживял през този ден, е безвъзвратно загубено. Вчера е отлетяло завинаги. Всяка сутрин банковата ти сметка е презаредена, но въпреки това банката може да закрие тази сметка по всяко време.
БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.
Е, какво ще НАПРАВИШ със своите 86 400 секунди? Нима те не струват много повече от същия брой долари?
Помисли върху това, и никога не забравяй следното:
Наслаждавай се на всяка секунда от живота си, защото времето препуска и те отминава много по-бързо, отколкото си мислиш. Така че се грижи за себе си и се радвай на живота.
Хорхе Букай
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Април
Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи...
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни...
В ръцете ти - събуждам се, заспивам...
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
до края, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.
Мира Дойчинова
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |