Добавено |
За какво са ми други? Аз не искам да бъда вагон, в който влизат и излизат. Имам нужда от един пътник, с който ще стигна до края.
Ал Пачино
Ако през цялото време на човек му говорят, че е "прасе", то в края на краищата, той действително ще заквичи.
Максим Горки
Искаш ли нещо - вземи го. Ако не можеш да го вземеш - измени го.
Не можеш да го измениш? Тогава сложи край и спри да се измъчваш.
Хорхе Букай
Куражът не винаги ръмжи. Понякога куражът е тихият глас в края на деня, който прошепва: "Утре ще опитам отново".
Мери Ан Радмахер
Изтезанията, на които човек може да се подложи сам, нямат край. Адът е вътре в нас, раят също.
Елиф Шафак
Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим!" и "Надявам се да си останем приятели!". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край, както на разговора, така и на приятелството.
Фредерик Бегбеде
Всяка любов трябва да преодолее три основни препятствия. На проглеждането след първоначалното заслепение. На навика след удавянето в делника. И на изкушенията, които кръжат край нея.
Силвия Кристъл
В края на краищата, като теглите чертата, важното е да имате на кого да опаковате подарък за Коледа. А всичко друго, дето се вика, е дим.
Едо Попович
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад
Най-важното на този свят е допирът на твоята и моята ръка, по-важно е от покрива, от хляба, от виното и винаги ще е така - защото покривът ненужен е след края на нощта и хлябът ни добър е само ден, но твоето докосване и твоят глас завинаги ще пеят в мен...!
Спенсър Майкъл Фрий