Добавено |
В края на петия месец съм, а ти си дълга почти тридесет сантиметра, бих могла да те сложа в легло за кукли. Все още ми се гади, но усещам как се движиш в мен. Слагам ръка върху корема си и се радвам. Знам, че си момиче. Знам, че тялото ти е покрито с мек мъх, все едно си птиче. Знам, че с баща ти те обичаме. Знам, че по главичката ти започва да расте коса, появяват ти се вежди и мигли...
Лин Улман
Отмъсти с доброта...
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Елиф Шафак
Всеки в края на краищата се оказва някой друг!
Оскар Уайлд
Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.
Имануел Кант
Помагай на хората край теб, без да очакваш да ти върнат услугите. Всеки трябва да засади и дръвчета, под които никога няма да седне.
Хорас Джаксън Браун
Всяко нещо, което има начало, има и край.
Източна поговорка
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Ран Босилек
Чудесно е да откриеш онзи единствен специален човек, когото искаш да дразниш до края на живота си.
Рита Ръднър
Годината беше към края си. Защо си въобразяваме, че нещо ново може да дойде на нейно място, само поради една смяна на числото в календара?
Джон Банвил
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края...
Мариу ди Андради