Кристен Рупениън - Цитати

В тази категория има 58 цитата, подредени в 6 страници.

Той е гръмоотвод, и то само за неистова безгрижна енергия; обектът на желанието, но не и неговата причина.
Кристен Рупениън

Мисленето за това твърде трудно я ядосва: пламенната Тейлър, която иска по-страстно от всеки, когото Кат някога е срещала, заслужава повече от тези обидни пародии на похот. Но какво иска Тейлър?
Кристен Рупениън

Той изобщо съществувал ли е в нейния ум, като жив, дишащ, мислещ човек? Той прекара толкова много време, опитвайки се да разбере какво си мисли тя, но какво съзнание си представяше, че живее зад маската на лицето му?
Кристен Рупениън

В очите й има сълзи. Тед никога не я е виждал да изглежда толкова отчаяна, а Ана често изглежда много, много тъжна.
Кристен Рупениън

Това предизвика почти екзистенциално безпокойство, че двама души, физически толкова близо един до друг, могат да изживеят един и същи момент толкова различно.
Кристен Рупениън

Всеки толкова често, през следващия ден или нещо, тя се оказваше в сиво, мечтателно настроение, пропускаше нещо и осъзнаваше, че това е Робърт, който й липсва, не истинският Робърт, а Робърт, на когото си е представяла другият край на всички тези текстови съобщения по време на почивката.
Кристен Рупениън

При натиск Тед призна, че е влюбен в Синтия Кразевски, мажоретка, която е толкова недостъпна, че може да каже, че е влюбен в самия Господ Бог.
Кристен Рупениън

Тя беше на лов за някакъв лош пич, който щеше да слезе с нея в каквото и тъмно място да е хваната, но вместо това се оказа с този куц страхливец, човек, който е твърде прецакан, за да каже тя да се изгуби, но и твърде уплашена да направи това, което той каза, че ще направи.
Кристен Рупениън

Все пак тя наистина изглеждаше абсурдно в това. Беше почти екзистенциално обезпокоително, че двама души в такава непосредствена физическа близост можеха да изживяват един и същи момент толкова различно.
Кристен Рупениън

Тя не знае как да го нарече – това свободно падащо усещане, което изпитва всеки път, когато погледне Тейлър, сякаш ръцете й се затварят отново и отново в празнотата – но си мисли, че знае по-добре от това да го нарече любов.
Кристен Рупениън