 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Такива като нея не умират. Каквото и да прави, колкото и голяма да е вината й, винаги ще има хора, които ще застанат между нея и възмездието на съдбата.
Лео Перуц
От всички маски на инерцията тази маска винаги ми е била най-мразена. Да оставя събитията да поемат естествения си ход означава да призная, че съм твърде глупав, твърде мързелив или твърде безсърдечен...
Лео Перуц
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Смъртта и времето са първите разрушители и ако вкусите оцет, никога не можете да кажете, че някога е било вино.
Лео Перуц
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
- Източникът на мъглата е съседното блато и влажни ливади – оттам се промъква в селото. Той е винаги тук, всеки ден и всяка вечер. По-лошо е дори от самотата, тъй като събужда мрачни мисли и носи болезнен копнеж в душата.
Лео Перуц
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Въпреки това, - продължи Демба и седна по-близо до фройлайн, - ние мамим природата с целувки. Това е трик, измислен от жените, с който заблуждават мъжете.
Лео Перуц
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Императорът тихо произнесе думите на Еклисиаст: - Човешките деца са въздишка, те лесно се издигат на везните, те са по-леки от всеки дъх...
Лео Перуц
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Искаше да си тръгне, но не можеше. Любовта беше мъртва. Тя не умря, о, не: умря като болно, грозно животно. Но омразата живееше, не се оставяше да бъде заровена, беше силна и голяма и го принуди да довърши отмъщението си.
Лео Перуц
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Там, под моста, стоеше розов храст, на който беше разцъфнала една-единствена червена пъпка, а до нея растеше храст от розмарин. Двете растения сякаш се прегръщаха толкова силно, че листенцата на розата докосваха белите цветя на розмарина.
Лео Перуц
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той предаде Христос, осъзнавайки, че Го обича. Той предрече, че ще го обича силно, извън всякаква мярка, а гордостта му не позволяваше това. Гордостта накара Юда да предаде собствената си любов. Това е неговият грях.
Лео Перуц
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |