 16
|
 Споделяне
|
Добавено |
Луната без любов е колело,
закичено с карфица за небето.
Заспиваш сам в голямото легло
(удобно е леглото общо взето).
На тебе за какво ти е луна?
Тя трябва през нощта да се показва
на някоя обичаща жена,
докато вдишваш нежната и пазва.
Заспивай. Лека нощ. Луната вън
за теб е само пъзел от декора.
Сънуваш, че си влюбен?
Чуден сън!
(Сънуват го ужасно много хора).
Добромир Банев
Красива си! Какъв разкошен поглед!
С очи, приличащи на бистри езера...
Удавих се! За тях не бях подготвен!
Попаднах май във плен на Любовта?
Погледна ме! И аз се разтреперих!
Шептеше ми, но тихичко, без глас.
Почудих се... Къде ли те намерих,
пълна с тъй неудържима страст?
Поиска ме! Без думи, без въпроси!
Сърцето мъжко страстно затуптя...
А, вятърът... От теб подарък носи!
Целувка истинска от истинска жена.
Погали ме! Със погледа си ласкав!
Изпитах звезден, приказен екстаз...
Светът ми стана по красив и бляскав...
Денят със теб, минава като час...
Усмихна се! С усмивка сладка, мила!
Засрами се Луната и от теб се скри!
С нежност ме омая, като самодива...
Изгарящия поглед в мен леда стопи!
Добромир Радев
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...
Дамян Дамянов
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Изпращам ти една идея нежност,
и две прегръдки, скрили топлина.
Квартет щурци, свирукащи небрежно,
и много, адски много тишина...
По вятъра ги пращам. Не затваряй
прозореца си нощем и за миг.
Дори и уморено да догаря
от прежни грижи – лунния светлик...
Изпращам ти с въздушната си поща
парче надежда за прекрасен ден.
И сънища в самотните ти нощи,
в които да сънуваш само мен...
И още нещо трябва да добавя –
закрила и късмет в незнаен час:
Изпращам ти любов, за да те пази,
тъй както бих опазила те аз.
Мира Дойчинова
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Джордж Карлин
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Лятото свършва и идва есента; и онзи, който не е съгласен, би искал вечен прилив и пълна луна всяка нощ.
Хал Борланд
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога не игнорирайте човека, който се грижи за вас повече от колкото за себе си. Защото един ден може да се събудите и да разберете, че сте загубили Луната докато сте броили звездите!
Антоан дьо Сент-Екзюпери
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Здравите вълци и здравите жени имат общи психични характеристики: изострена сетивност, игрив дух и всеотдайност.
...към "вълчиците": "Яж, почивай, скитай, бъди вярна, обичай децата, спори на лунна светлина, наостри уши, прави любов, вий често."
Клариса Пинкола Естес
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Усмихни се...
Усмихни се на утрото - то отново пристига!
Усмихни се на слънцето - ще ни гали и днес!
Усмихни се на вятъра - дето облаци вдига!
Изпрати тишината - тя си тръгва в унес...
Усмихни се на чайките - ех как хубаво пеят!
Усмихни се на хората - те са мили, добри!
Усмихни се на гълъба - там в небето се рее!
Изпрати и звездите - те си тръгват сами!
Усмихни се на Дявола - нека в Ада потъне!
Усмихни се на Ангела - и помахай с ръка!
Усмихни се на злобата - тя дано да се спъне!
Погледни към Луната - тъй щастлива е тя!
Усмихни се на изгрева - и денят е прекрасен!
Усмихни се на милата - с чаша нежно кафе!
Усмихни се на всички - и не стой безучастен!
Усмихни се широко - ще се чувстваш добре!
Добромир Радев
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Беше капка любов, ала истинска.
Дето стига за двеста години.
Бе по-нежна, по-древна от приказка,
по-красива от лунна коприна.
Исках с плитка коса да я вържа
и с ръце я притисках до мене.
Ти с целувки я пиеше бързо,
а по устните капката стенеше.
Тази капка любов бе магия,
но безмълвна в живот се изгуби.
И с отчаяна жажда я пихме,
тази капка-сълзица за влюбени.
Между тебе и мен – само капка,
ала мъката давим във нея.
Днес се молим в сърцата да капне
и отново в едно да ги слее.
Ивелина Никова
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |