 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
През всичките тези години ти мърмореше за доброжелателност, праведност, коректност, мъдрост, след което отиваш да продадеш собствената си дъщеря.
Ма Дзиен
За да се осъзнаят, хората трябва да имат право да чуят множество мнения и след това сами да вземат решение. Трябва да им бъде позволено да казват, пишат и публикуват каквото си искат. Свободата на изразяване е най-основното, но основно право. Без него хората са сведени до автомати.
Ма Дзиен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Трябва да живея в спомените си, в моята лична вселена и непрекъснато да се връщам в Китай, страната, където мислите ми са заключени. Това е много болезнен вид съществуване, това усещане за нищожност.
Ма Дзиен
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
На 20-те ми години, когато бях фотожурналист в Пекин. Присъединих се към ъндърграунд арт група и правех тайни изложби на мои картини.
Ма Дзиен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
От една страна, тибетците не приемаха смъртта с тъга, просто смятаха, че умрелият се е преместил в друг свят и толкова. От друга, не разбирах хората, които с часове се кланяха в храмовете и около тях. Откъде такъв страх от наказание?
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
През февруари тази година се върнах в Китай, за да проуча следващата си книга. Властите знаят за моите романи, публикувани на запад, включително последният, Пекинска кома, за студент, застрелян на площад Тянанмън, но досега ми позволиха да се върна.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Китайците сключиха фаустов пакт с правителството, като се съгласиха да изоставят исканията за политическа и интелектуална свобода в замяна на повече материален комфорт. Те живеят проспериращ живот, в който всякакво изразяване на болка е забранено.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Рисувам според настроението – това е емоционално освобождаване. Но в това общество настроенията и образите могат да ви уличат. Писането е много по-безопасно за мен. Мога да се скрия зад лабиринт от думи и подробности от живота на хората.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В съзнанието ми се върна към Културната революция, когато група червеногвардейци издърпаха съседката ни баба Ли от блока на общежитието на оперната трупа и наредиха на останалите да извадим термосовете си. След това трябваше да стоим и да гледаме как червената гвардия излива десет термоса с вряла вода върху главата на баба Ли.
Ма Дзиен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Не знам къде отивам, просто знам, че трябваше да си тръгна. Всичко, което бях, нося със себе си, всичко, което ще бъда, лежи в очакване на пътя напред.
Ма Дзиен
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |