Добавено |
Над езерото Ямдрог се надигнаха изпарения, които се омесиха в пухкаво валмо и закриха водата. Мъглата се сгъсти, залюля се като женски дъх, издигна се нагоре, разпростря се плавно и покри кървавото слънце. Зашава безмълвно по повърхността на езерото, отдели се от нея и бавно се разтече към полите на планината.
Ма Дзиен
Времето е велико въже. Милиони влакна се преплитат, и всеки намира своето място. Можеш да проследиш пътя им в миналото, а на края на въжето, което се простира напред, е скрит в мъглата. И това въже е безкрайно. Ако можеш да промениш пътя на едно влакно, ти ще промениш всичко.
Питър Дикинсън
Освободени от мъглата на ежедневието, с неговите задължения, съмнения и разсейвания, ситуации, които изглеждаха изпълнени, двусмислени, се оказват през цялото време ясни.
Джон Ланган
Събудих се изведнъж, малко след 5:30 сутринта, с онова прекрасно усещане, което трае само част от секундата, когато не знаеш къде се намираш - дори не знаеш на кой континент се намираш! Скочих от футона и отидох до компютъра си, за да отбележа малкото фрагменти от съня, които все още можех да задържа, преди напълно да се стопят в утринната мъгла на ума. Сложността и объркването на приключението ме заредиха с добро настроение: приемам подобни сънища като знак, че мозъкът ми работи добре.
Седрик Вилани
Понятието на повечето хора за поезия са толкова мъгливи, че мъглата служи като определение за поезия.
Пол Валери
Недей ми разказва за безоблачни дни, не ми обещавай лазури и слънце. Аз си имам сивото на мъглата и дъжда, аз съм собственик на лошото време. Нека вятърът плиска в лицето ми дъжд. Няма нищо по-хубаво от лошото време.
Богомил Райнов
"Часът на синята мъгла" - времето за първата водка.
Венцеслав Константинов
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Пейо Яворов