 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Скромността украсява гордостта, както водата гласи пламъка. Тя е подобна на пръстен, който се слага на носа на мечката.
Теодор Хипел
При кой философ мъката не е била спътница в съдбата ми?
Жак Маритен
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Но най-лошото, въпреки всичко, не е, че има много неточности и лъжи, защото това може да е характеристика на всички спомени. Най-лошото е, че запомнянето и поставянето на запомненото на хартия не носи никакво облекчение. Вместо да намаляват, въпросите се умножават и мъката се задълбочава.
Бернардо Ачага
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
... единственият начин да се справите с мъката и да продължите напред е да направите нещо.
Кас Морган
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Надеждата никога няма да дойде сама и да почука на вратата ви. Трябва да пробиеш до нея, да я изтръгнеш от пукнатините на мъката си, откъдето стърчи като плевел, и да се вкопчиш в нея с всички сили.
Касандра Монтаг
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Носенето ми е радост и наслада и носете ми е горчива мъка. Няма нищо по-леко от мен и няма нищо по-тежко от мен.
Расул Гамзатов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
...той искаше без почивка да ходи по земята, да среща мъката по всички села и да плаче на чужди гробове.
Андрей Платонов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Краката я болят и тя трябва да седне, но претъпканите кафенета я плашат, всичко приятно през деня е станало заплашително през нощта и тя завива от главната улица в странична улица и влиза в един от дворовете, трябва да намери подслон, тя не принадлежи на това място, тя е обременена от мъката от миналото и страха от бъдещето, също като родния си град.
Цруя Шалев
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
За Етел беше точно така, сякаш едно от усуканите букови дървета зад замъка беше почукало на вратата й една сутрин, за да поиска ръката й. Какво би могла да каже тя? Да, тя обичаше тези малки дървета, под които правеше своите леговища, много ги обичаше... но щеше ли да се омъжи за тях?
Тимоте дьо Фомбел
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Като заключваме мъката с ключ и се преструваме, че не съществува, ние я превръщаме в гниеща рана без достъп до въздух.
Дъглас Ейбрамс
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |