 21
|
 Споделяне
|
Добавено |
Всяко нещо с времето си. Време да рушиш и време да градиш. Време да мълчиш и време да говориш.
Рей Бредбъри
Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.
Блага Димитрова
|
36
|
Споделяне
|
Добавено |
Коя жена те обича истински? Тази, която е край теб, а ти почти не я забелязваш! Тя не те дразни, защото изпитва благоговение, когато те гледа тихо. Не обича много да говори с теб, но когато те види усмивката и казва всичко. С нея няма как да се скараш, защото, когато гледаш тъпо и целият свят ти е виновен, тя ще дойде и тихо ще те целуне. Защото истинската любов винаги е тиха, мълчалива, съществува почти без думи!
Чарлз Буковски
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако някога една раздяла дългата ни среща раздели, застани до мен с усмивка бяла, тъй, по равно, всичко да боли. Тъй - понесли болка мълчалива, двама да вървим по пътя нов. Даже и когато си отива, любовта остава си любов.
Евтим Евтимов
|
26
|
Споделяне
|
Добавено |
Вярвате, че любовта се състои от целувки, от това да правите секс с продължение на часове... В представите ви за любов винаги са били голи тела. Не сте си помисляли даже, че любов може да е просто една прегръдка, тя да спи на рамото ви никога не ви стигаше. Вярвате, че любовта е това колко "свобода" ви дава човекът отсреща. Това да се гледате дълго и да си мълчите никога не ви стигна... Някак сте модернизирали любовта по свой собствен начин, а истинските чувства сте забравили.
Теоман
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Нещата се решават много преди да се случат. Обикновено човек не забелязва това и взема шумния край за решение; а то е било постигнато мълчаливо много месеци по-рано...
Ерих Мария Ремарк
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
В началото бе Словото. По-късно идва Мълчанието.
Станислав Йежи Лец
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Звънни ми. Няма да е вече късно. Звънни и нещо мило ми кажи. Кажи ми нещо гневно или мръсно, ако в душата още ти тежи. Инатът да мълчиш убива бавно. Защо се мъчиш в тъмното сама... Обичаме се толкова отдавна. Звънни ми. Аз те чакам у дома. Недей с гнева да се тревожиш нямо. Нощта напредва. Хладните стени така са свикнали да бъдем двама... И те тъгуват. Просто ми звънни.
Добромир Банев
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |