Добавено |
Марина Степнова - Цитати
В тази категория има 138 цитата, подредени в 14 страници.
Беше невъзможно да се види пациента като личност. Беше невъзможно самият той да остане човек. В момента на интервенция - това е невъзможно.
Марина Степнова
Ту през нощта, ту през деня, но по някаква причина винаги неочаквано, влаковете крещяха при приближаването – отчаяно, сякаш бяха ранени.
Марина Степнова
Щастието е семейството, горещи ръце, които никога няма да те пуснат, няма да те изпуснат, дори и целият свят да се е преобърнал.
Марина Степнова
Той направи крачка, но осъзна, че не вижда нищо - всичко наоколо беше непроницаемо гладко и алено от ярост, сякаш някой беше увил Мейзел жива в сурово кърваво месо.
Марина Степнова
Оживени, гръмогласни, просто арогантни лесно заеха всички най-добри места - и нито една световна справедливост не работеше, където силните лакти и същото силно, непроницаемо самочувствие влязоха в игра.
Марина Степнова
Просто мръсотията и плътта бяха непоносими за него физически. И кръв. Особено кръвта. Пълна професионална некомпетентност.
Марина Степнова
Неточка носеше своята другост с царствена небрежност. Като мантия от хермелин, честно казано. И не просто мантия, а мантия, позната от детството.
Марина Степнова
Оказа се, че той има вродена и рядка дарба да вижда човешкото дори и в най-нечовешките неща.
Марина Степнова
Останаха само книги - те не изискваха нищо, не забраняваха нищо и можеше да се говори с тях. Колкото искаш. Дори и за себе си.
Марина Степнова
...в напреднала възраст атеизмът на Линд започна леко да горчи и да се изпарява, сякаш някакви гумени уплътнения са изсъхнали, търкайки тапата - същата тапа върху силен йод, и Линд наистина не започна да вярва - по-скоро беше просто уморен от съмнения.
Марина Степнова