Добавено |
Цитати за майка и дъщеря
В тази категория има 1902 цитата, подредени в 191 страници.
Младата майка трепери от обич, младият баща - от гордост.
Венцеслав Константинов
Всички жени са ку*ви, с изключение на майка ми. Но да не забравяме, че и тя е жена.
Наполеон
Че какво нередно има! Религиите са като реки: всички се вливат в едно море. Майка Мария олицетворява състраданието милостта, обичта и безусловната любов. Тя е личностна, но принадлежи на всички. Нищо че си мюсюлманка, пак можеш да я обичаш и дори да наречеш дъщеря си Мария.
Елиф Шафак
Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.
Ханс Кристиан Андерсен
Не ме питайте как изглеждаше майка ми? Може ли човек да опише слънцето. От мама се излъчваше топлина, сила и радост. Помня това усещане повече от чертите и. До нея се смеех и никога нищо лошо не можеше да ми се случи.
Ерик-Еманюел Шмит
- Казах ли ти, какво винаги казва майка ми за връзките?
- Избягвай ги на всяка цена, защото могат да ти донесат само мъка?
- Почти! - каза той доволно.
- Тя казва, че всички връзки са пълен провал, докато не дойде ред на някоя, която не е, и че именно това обяснява успеха на всички провали... че можеш да се пребориш с тях и да откриеш връзката, която ти трябва.
Кевин Алан Милн
Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.
Мигел де Унамуно
Да възпитаваш не значи само да храниш и отглеждаш, но и да даваш насоки на сърцето и ума; а нима именно заради това от майката не се изисква и характер, и наука, развитие, достъпност до всички човешки интереси?
Висарион Белински
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов
Човечеството ще се спаси, тогава когато една майка от Африка се скара на детето си да си довърши храната.
Морган Фрийман