Цитати за мига

В тази категория има 561 цитата, подредени в 57 страници.

На лицето й веднага цъфна усмивка. Беше такава специална усмивка, подобна на коледна елха: тя се запали и започна да мига, а след това вече беше невъзможно да се погледне от нея. Сякаш за известно време стана център на Вселената.
Фин

След миг всичко ще се разсее и отново ще останем сами, сами със самота.
Самюъл Бекет

Снимките имат нещо специално, поне онези, които имат значение... те като че ли съхраняват спомени, не само тези за миг, но тези от всички невидими моменти, довели до него.
Ава Дилийра

Целият резултат от продължителния труд не се консумира често и се наслаждава за миг; резултатът обикновено трае определен период от време. След това трябва да възприемем капитала като прогресивно неинвестиран.
Уилям Стенли Джевънс

Фотографията фиксира вечността и на практика се явява доказателство за това, че всичко е само кратък миг в очите на вечността.
Али Смит

Ако един живот може да бъде съсипан в един-единствен момент, момент на предателство, или насилие, или лош късмет, тогава защо животът не може също да бъде спасен, да си струва да бъде жив, да бъде създаден само от няколко чисти мига на съвършенство?
Маркъс Седжуик

...когато стана дума за смъртта, се уплаших. Не да бъда мъртъв, което не можех да разбера, да бъда нищо, беше невъзможно за схващане и следователно наистина нямаше от какво да се страхувам, но самото умиране, което можех да разбера, в същия миг, когато знаеш, че сега идва това, от което винаги си се страхувал, и изведнъж осъзнаваш, че всеки шанс да бъдеш човекът, който наистина искаше да бъде, е изчезнал завинаги и този, който си бил, е този, който хората около теб ще запомнят.
Пер Петершон

Продължавай да намираш себе си, миг след момент. Това е единственото нещо, което трябва да направиш.
Шунрю Сузуки

Еме беше осъзнала това напълно със смъртта на своята мама. Че можеш да мразиш някого и да го обичаш, да искаш да е тук и да си благодарен, че го няма, и всичко това в един и същи миг.
Серена Бърдик

Съблякох си ризата и се оказа, че върху жълтата хавлия имаше място точно за двама. И в този миг прозрях вътрешната си същност, ако изобщо имах някаква вътрешна същност, а именно, че не искам да бъда различен. Че искам да бъда обикновен. Не исках вътрешната ми същност да се набива на очи. Лежахме толкова близо един до друг, че усещах докосването на рамото и ханша й. Разстоянието между нас оформяше съд, който и при най-малкото раздвижване щеше да се напълни или да се счупи.
Ларш Собю Кристенсен