 16
|
 Споделяне
|
Добавено |
Тя беше добродушно, възпитано и мило момиче. В нея нямаше нищо лошо - беше напълно достойна за презрение.
Джейн Остин
Акселерация: момичетата изглеждат като девойки, девойките - като жени, а жените - като мъже.
Аркадий Давидович
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
- Защо не си намери едно кротко момиче да бъде сянка на твоята сянка?
- Ти си единствената за мене. Създаваш ми напрежение. В мига, в който престанеш да ми се опъваш, ще убиеш трепета.
"Лавина", Блага Димитрова
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако не можеш да накараш едно момиче да се усмихне - не можеш да го накараш да направи нищо!
Мерилин Монро
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Има ли момиче, което да не чака принца?
Венцеслав Константинов
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя беше умно момиче. Докато не се влюби.
"Сексът и градът"
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Все по-рядко се срещат момичета, които готвят като майка си и все по-често - такива, които пият като баща си.
Иво Сиромахов
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя беше момиче, ала и жена си бе. В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада за да прежули една женска буза - не е никакъв мъж!
Николай Хайтов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
На този свят има момичета, на които добрият им нрав и чисто сърце не им позволяват да имат по два любовника наведнъж.
Алфред дьо Мюсе
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
|
34
|
Споделяне
|
Добавено |