Добавено |
Това е особеността на човешкия ум. Странно е да вярва, че морето е създадено за кораба.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Човешките същества са създания на навика. Дори когато става въпрос за самоубийство. Ира беше открила, че повечето хора, когато избират метода, избират инструментите, с които са най-познати. Полицаите и жените познаваха оръжията, докато лекарите и химиците бяха по-запознати с лекарствата. Самоубийствените индивиди, които живееха близо до гарите, бяха по-склонни да скочат пред влаковете, отколкото тези, които живееха край морето. На свой ред, страхът от удавяне на морските жители е по-малък от страха на психически разстроените, които са пропилели последните години от живота си в анонимни многоетажни сгради. Тези хора са били склонни да изберат скок от покрива като свое последно пътуване.
Себастиан Фитцек
Той гледаше покрай голото тяло на Ейми, над линията на полумесец между гърдите и бедрото й, покрита с ореол от малки косъмчета, към мястото, където отвъд изветрените френски врати с люспеста бяла боя, лунната светлина образуваше тесен път в морето, който бягаше надалеч от погледа му в разпръснати облаци. Сякаш го чакаше.
Ричард Фланаган
Ние сме риби в морето на страха.
Джордж Оруел
Тя не каза нищо. Понякога изглеждаше някак приглушена, но как можех да разбера какво си мисли. - Не сте първият, който е озадачен от начина, по който жените изразяват чувствата си, - каза майорът. - Виждаме спокойно море, но на тях им се струва, че в този момент викат за помощ, а после се оказва, че всички вече са се удавили.
Хелън Саймънсън
- Морето и брега, като мъж и жена, са обединени от борбата на противоположностите.
Курбан Саид
Щастието е като ваканция край морето в дъждовно лято, където само последният ден беше красив и това е достатъчно, за да съжаляваме.
Ирен Немировски
Океанът е от една страна, стръмни, високи до небето планини от другата страна; ето това е сцената на цялата ни история. Управници, търговци може и да се разпореждат с бедняшкото ни битие, но планините и океанът властват над живота, те са съдбата – или така си мислим понякога; сигурно така би се чувствал и ти, ако се будеше и заспиваше десетилетия наред под същите планини, ако плаваш в нашите малки лодки и гърдите ти се издигаха и отпускаха в такт с диханието на морето. Едва ли има нещо по-прекрасно от океана в хубави дни или безоблачни нощи, когато морето сънува и лунната светлина е неговите сънища. Но океанът губи цялата си красота и ние го намразваме повече от всичко друго, когато вълните се надигнат на десет метра над лодката, когато се разбият в нея и ни погълнат като нищожни палета – дори да махаме с ръце, да призоваваме Бога и Исуса Христа, морето ни поглъща като нищожни палета. И тогава всички са равни.
Йон Калман Стефансон
Ще живеем на морето... Ще можем всеки ден да разхождаме кучето по плажа. Вече няма да се налага да пътуваме с метрото. Просто защото там, където се местим, няма да го има.
Хелън Ръсел