Добавено |
Морето е вечно движение и любов, вечен живот.
Антъни Доер
Какво е морето, помисли той, което кара всички да идват до него в търсене на отговори?
Виктор дел Арбол
От морето се разнесе хладен бриз, натоварен с йод.
Сембен Усман
Докато вървеше през безлюдния град, той си мислеше за Новата година на детството си, преди да навърши десет години, преди Промяната, когато градът все още сияеше с меката, дълбока омагьосване на захаросани ангели, разперващи искрящите си крила във витрините на пекарната и камбани, чиито ясни звуци се издигаха като морето при лунен прилив, и стъклени орнаменти, които се въртят бавно насам-натам по тъмните клони на дърветата, събирайки в отраженията си целия удивителен, изпълнен с обещания свят.
Олга Грушина
Не се установява в най-отдалечените краища на галерията, възхищавайки се на творчеството на художник, който не е виждала досега. Платната са големи и тъмни, страхотни пръски от кралско синьо върху черно, което изглежда като наситено лилаво море под наситено червено небе. Те й напомнят за спокойните залези на Търнър, с леко зловещ ръб, сякаш акули плуват в лилавите морета и черните гарвани грачат през червеното небе.
Мена ван Праг
Морето е огромно, мисли Фарид, но не такова, като пустинята. То завършва там, където започва небето, - зад гладка ивица лазур.
Маргарет Мацантини
Рибата беше първа. Човекът е просто упорит гост на морето.
Рой Якобсен
В мъглата, в тъмнината на гората, в капките роса по смърчовите иглички. В китовете, които плуваха в морето, в сърцето, което бие в гърдите ми. Мъгла, сърце, кръв, дървета. Защо бяха толкова привлекателни? Какво ме примами с такава сила? Това ме изпълни с такова огромно желание? Мъгла, сърце, кръв, дървета. О, само ако можех да пиша за тях, не, не да пиша за тях, а да накарам писането ми да бъде те, тогава щях да бъда щастлив. Тогава щях да имам спокойствие.
Карл Уве Кнаусгор
Бракът не е морето за пиене, а свекървата за преглъщане.
Ан-Софи Жирар