Добавено |
При мен е така: отивам към някаква цел, постигам я и отивам към нова. Няма място за радост, както и няма самата радост, защото вярвам, че радостта съществува само когато може да бъде споделена.
Тадеуш Доленга-Мостович
Музиката може да достигне до онези места, където само думите не могат да отидат.
Ариана Хъфингтън
Предаваме нашата съвременна арогантност и забравяме мястото на мистерията в Божието отношение към нас.
Ос Гинес
Линда имаше много белези. Повечето от тях бяха по-големи от тези на челото и зарастваха по-зле, тъй като лежаха на места, до които никой мехлем или хирург не можеха да достигнат: дълбоко в дъното, скрити в душевните тъкани на психиката.
Себастиан Фитцек
Чистата вода и достъпът до храна са някои от най-простите неща, които можем да приемаме за даденост всеки ден. На места като Африка, това може да бъде някои от най-трудните ресурси, които можете да постигнете, ако живеете в селски район.
Маркус Самуелсон
Когато бях тийнейджър, продължих да посещавам въображаеми места, като прекарвах цялото си свободно време в местния общностен театър. Независимо дали съм играл в пиеса или съм работил зад кулисите, светът на Тенеси Уилямс или Шекспир винаги ми се е струвал по-реален от мрачния живот в гимназията.
Мери Поуп Озбърн
Горчивината, алкохолът и депресията са премахнати от тези фантомни въплъщения и те ме утешават и защитават в смъртта, както никога в живота. Започнах да мисля, че това е небето - място в паметта на другите, където живеем най-доброто от нас.
Кристина Бейкър Клайн
Нямаше какво да се види, но в съзнанието си можех да видя всичко, защото тя беше осигурила древното кино на това място.
Себастиан Бари
Моментът между това, което някога си бил, и това, което сега ставаш, е мястото, където наистина се развива танцът на живота.
Барбара Де Анджелис
Останах там седмица. По цяла нощ спях в стаята под процепа, а на сутринта ставах и получавах от Сигне в кухнята домашно изпечен хляб. А после работех почти целия ден по задачите, с които според Томерн бях в състояние да се справя. Те ставаха все повече и повече, никога не ми стигаха, а вечер се къпех в реката на по-подходящо място от онова, което си избрах първия път. В десет часа Сигне ме изпращаше горе с прегръдка, която аз посрещах толкова жадно, че поруменявах от само себе си. Мислех възможно най-малко, само се изпълвах с всичко около мен.
Пер Петершон