Цитати за мястото

В тази категория има 4896 цитата, подредени в 490 страници.

Така е с учените, така и с останалите от нас. Понякога в живота се озоваваме между работни места, понякога се оказваме между любовници, а понякога се оказваме между домовете. Но почти никога не се оказваме между теориите. Вместо да оценяваме дадено убеждение според неговите собствени качества, ние избираме измежду вярванията, вкопчвайки се в сегашните си, докато се появи нещо по-добро.
Катрин Шулц

Мястото на вашия покой е райското кътче в душата ви.
Владимир Чеповой

... тълпата е идеално място, където можеш да останеш в сам.
Брайън Олдис

Може би трябва да преосмислим цялата организационна структура на един офис и да мислим за него като за клуб? Клубът е място, където хората обичат да ходят и да прекарват времето си. Клубът е възнаграждаващо, ангажиращо и стимулиращо място. Така че защо не мислим за офиса като за клуб и не се учим от начина, по който се управлява клуб, а не като офис?
Джон Хегарти

Миналото трябва да отмине, не за да потъне в забрава, а за да намери своето място в единствения контекст, който му подхожда: историята. Само едно историзирано минало може всъщност да информира валидно настоящето, докато минало, поддържано постоянно актуално, може да бъде само източник на пристрастни противоречия и неясноти.
Ален дьо Беноа

Не забравяйте, че това са нива на съзнание, а не места или небеса, разположени някъде в космоса.
Лон Майло Дюкет

Радостта, щастието са надеждите и нашите мечти... Място на мир и хармония... това е видът на земята, която си представям.
Масаши Кишимото

Най-важното място винаги е там, където сме самите ние.
Филип Пулман

Писането е странно нещо, приятелю. Според мен това е най-странното и ужасно от човешките професии. - И, като се усмихва отново скучно, добави: - На второ място е четенето.
Хосе Карлос Сомоса

Това беше ограничение на човешкото съзнание: Ние живеем само в бъдещето и миналото, сега не можем да възприемем. Сега не заема място, хипотетична пропаст между бъдещето и миналото. Само изключителни малцина можеха да се почувстват сега спортисти и джазмени и, да, крадци...
Уилям Ландей