 26
|
 Споделяне
|
Добавено |
ЕЛА!
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
Пейо Яворов
Ако няма кучета на Небето, когато умра искам да отида там където са те.
Уил Роджърс
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Не забравяй - за красив залез е нужно облачно небе.
Паулу Коелю
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Безкрайната панорама беше поразителна, дори зашеметяваща - здрач над Залива... в тази кристално ясна вечер залязващото слънце бавно потъваше и хвърляше кървави и огненооранжеви отблясъци... В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по-тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета... Природата в най-красивия и вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. Буквално се удавих в гледката, докато се стараех да попия цялата и красота.
Е. Л. Джеймс
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.
Хайнрих Хайне
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
От сина на небето чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.
Конфуций
|
57
|
Споделяне
|
Добавено |
Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока...
Чарлз Дикенс
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...
Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас...
Гълъбина Митева
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Изхвърли една риба на брега и тя ще помни морето, докато умре. Затвори една птица в клетка и тя никога няма да забрави небето. Всеки тъгува по истинския си дом - мястото, където собствената му природа е отсъдила, че трябва да обитава. Човек се ражда невинен. Неговата изначална природа е любовта, милосърдието и чистотата. И въпреки това, той толкова нехайно напуска истинския си дом, без дори да се замисли. Не е ли съдбата му по-тъжна от тази на рибите и птиците?
Иккю Содзюн
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |