 7
|
 Споделяне
|
Добавено |
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Колийн Маккълоу
Блажени нищите по дух, защото е тяхно царството небесно.
Исус Христос
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Ни едно човешко същество, ни едно божие създание не просъществува дълго под вечните небеса. И най-личната хубавица, и най-мъдрият мъж, изтляват и умират. Всичко е преходно. Небесата надживяват всичко. Дори страданието.
Грег Мортенсън
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото, сигурна съм, мама ще ни наблюдава. Майките не отиват на небето, след като умрат. Получават специално разрешение от Бог да поостанат още малко и да наглеждат децата си, каквото и да се е случило между тях през краткия им земен живот.
Елиф Шафак
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Щастливата жена
Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има -
да рони по безкрая и звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят - тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя - щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите и тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.
Мира Дойчинова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Музиката е отломък от тишината на Небето.
Венцеслав Константинов
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш... Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена.
Блага Димитрова
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъгата дава дълбочина. Щастието дава височина. Тъгата дава корени. Щастието дава клони. Щастието е като дърво извило клоните си в небето, а тъгата е като корените забили се в недрата на земята. И двете са необходими - колкото отива на високо, толкова се впива надълбоко. Всичко това става едновременно. Колкото по-високо е дървото, толкова по-дълбоки ще бъдат неговите корени. В действителност, това винаги се случва пропорционално. Това е балансът на живота.
Ошо
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Раят не е горе на небето, а в сърцето на човека.
Салвадор Дали
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Алексис - рече ми той, - ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое:
- Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!
Никос Казандзакис
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |