 17
|
 Споделяне
|
Добавено |
Никой не трябва да ми се отплаща за онова, което давам от сърце. Моето възнаграждение е възможността да ти дам и няма нищо, което да договаряме - нито на небето, нито на земята.
Хорхе Букай
Сълза
Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека – като капката роса.
Тежка – като капката омраза.
Волна – като безпричинен гняв.
Кротка – като ласката безшумна.
Гузна – като премълчаван грях.
Горда – като обич неразумна.
Ясна – като тихи небеса.
Мрачна – като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата – зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.
Надежда Захариева
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Бог може да го има, може и да го няма. Живей тъй, все едно, че го има, защото когато те положат в земята ще бъдеш с лице към небето.
Йордан Радичков
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Липсва ми
Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани...
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.
Мира Дойчинова
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Да лежиш на топлата земя, да вдишваш мириса на прежурена трева, да слушаш звъна на далечни стада - без съжаление, без болка, без желание - това значи може би: да стигнеш небето с ръка, да четеш по звездите книгата на мъдростта.
Елисавета Багряна
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Погледът му се зарея над лагера. Слънцето нажежаваше праха, вятърът го вдигаше и завърташе. Вихрушките му напомняха за нея. Извърна очи на изток, към буреносния хоризонт. Но тя бе и част от небето. Вятърът се усили и огъна върховете на кокосовите палми. Но тя бе част от и от вятъра, и от палмите, и от далечните облаци... "Без жена мъжът е просто една нелепа шега." - безпомощно си мислеше Питър Марлоу и сърцето му кървеше под палещото слънце.
"Цар Плъх", Джеймс Клавел
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Който е заслужил пагоните си в ада, той и на небето носи акселбанти.
Станислав Йежи Лец
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Той не умееше много неща, но затова пък умееше да пали звездите. Та нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват, а ако някоя вечер не видим звезди на небето, ще ни стане малко тъжно...
А той палеше звездите много умело, и това го утешаваше.
Сергей Лукяненко
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Небето винаги е красиво. Дори когато е тъмно или дъждовно, или облачно, пак е красиво. И ми е най-любимото нещо на света, защото знам, че ако се изгубя или се чувствам самотен или уплашен, трябва само да погледна нагоре и то ще си е там, независимо от всичко... и винаги ще е прекрасно.
Колийн Хувър
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Вечер
Във бездна скри си слънцето ликът
и зад прегради облаци остана.
Те - планини връз планини - растат,
огромни, тъмни, на тълпи събрани.
Но още късче от небето се синей:
и там Вечерницата ярко грей...
Пърси Биш Шели
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |