 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Любовта е капризен бог: Тя е на две крачки от ада до небето.
Едмон Ростан
Тя беше на седмо - не, седемдесет и седмо небе от щастие.
Жаклин Уилсън
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки пингвин на Земята заговорничи да превземе света, като заблуди цялото човечество, че не могат да летят. Един ден ще погледнем към небето и ще видим, че е боядисано в черно от телата на пингвини, които са поели, обявявайки война на човечеството.
Маркъс Емерсън
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако ти проявяваш решимост, една твоя дума ще бъде достатъчна, за да разтърси небето и земята.
Дайдодзи Юдзан
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Архетипът и Върховният Създател предава свойствата на своето всемогъщество, разкривайки ни се в ангели, небе, звезди, елементи, животни, растения, метали, камъни, създал всички тези неща, за да ги използваме.
Хенрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Зимата дойде рано. Изглеждаше, че има добри есенни дни, когато въздухът е свеж и чист, небето е синьо, облаците са пухкави, слънцето е топло и хладно в сянката. Идеалното време на годината. И изведнъж всичко става сиво, влажно, дъждовно, студено, а слънцето изгубва цялата топлина изведнъж.
Хъбърт Селби младши
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички имаме някой, до когото сърцето сякаш лети в небето. Но дори на възрастните понякога им е трудно да кажат това на глас.
Дейвид Уолямс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
През февруари облачното небе не е толкова мрачно, колкото неутрално и неясно. Това е важен фактор в общото преживяване на депресия сред местните жители. Снегът хруска под ботушите ви и полепва по панталоните ви, по маншетите, а щом влезете вътре, снегът полепва по психиката ви и накрая трябва да отидете на лекар. Миналото попива в теб в това време, защото настоящето липсва почти изцяло.
Чарлз Бакстър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Звезди на небето, звезди на земята. Трудно е да се каже къде свършва небето и започва земята.
Дженифър Нивън
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
...Отворих очи като за ново начало; нищо, което видях, не ми беше познато, главата ми беше празна, никакви мисли, всичко беше чисто и небето прозрачно синьо, и не знаех как се казвам, нито дори разпознавах собственото си тяло. Без име, плувах наоколо, гледайки света за първи път и го почувствах странно осветен и стъклено красив...
Пер Петершон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |