 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
- Какво е Коледа?
- Това е нежността на отминалите дни, стойността на настоящето и очакванията на бъдещето.
Агнес Фаро
Успееш ли
Успееш ли да минеш под дъгата
със твоята любима за ръка...
Ще бъдете щастливи на земята.
Ще дойде с теб накрая на света.
Успееш ли да и четеш в очите,
завинаги ще бъде твоя! Знай!
И, вятърът ще роши и косите,
а тя ще бъде с тебе там докрай.
Успееш ли да вдишаш аромата,
тъй лек и нежен, с мирис на жена.
Да стиснеш и във своята ръката...
Ще влезе с теб през твоята врата.
Успееш ли да я накараш нежно
с усмивка да посреща тя деня...
Утрото тъй свежо белоснежно,
превръща се във приказка една!
Успееш ли да и изпееш песен,
дори и да не знаеш ноти ти...
Живота ти ще бъде много лесен
И тя ще те обича! Разбери!
Добромир Радев
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Нощта без капка нежност е като денят без капка вяра.
Силвия Кристъл
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Пейо Яворов
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Луната без любов е колело,
закичено с карфица за небето.
Заспиваш сам в голямото легло
(удобно е леглото общо взето).
На тебе за какво ти е луна?
Тя трябва през нощта да се показва
на някоя обичаща жена,
докато вдишваш нежната и пазва.
Заспивай. Лека нощ. Луната вън
за теб е само пъзел от декора.
Сънуваш, че си влюбен?
Чуден сън!
(Сънуват го ужасно много хора).
Добромир Банев
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Красива си! Какъв разкошен поглед!
С очи, приличащи на бистри езера...
Удавих се! За тях не бях подготвен!
Попаднах май във плен на Любовта?
Погледна ме! И аз се разтреперих!
Шептеше ми, но тихичко, без глас.
Почудих се... Къде ли те намерих,
пълна с тъй неудържима страст?
Поиска ме! Без думи, без въпроси!
Сърцето мъжко страстно затуптя...
А, вятърът... От теб подарък носи!
Целувка истинска от истинска жена.
Погали ме! Със погледа си ласкав!
Изпитах звезден, приказен екстаз...
Светът ми стана по красив и бляскав...
Денят със теб, минава като час...
Усмихна се! С усмивка сладка, мила!
Засрами се Луната и от теб се скри!
С нежност ме омая, като самодива...
Изгарящия поглед в мен леда стопи!
Добромир Радев
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Жена на честта
Аз зная, аз зная, че ти си различна,
макар да ти казват - просто жена...
Но, някак си друга така, нетипична!
Та ти си разкошна! Жена на честта!
В очите ти виждам твърдост и смелост,
добре си се скрила зад маска една!
Аз знам, че сърцето ти пътя поело...
Онзи път стръмен, на Жена на честта!
Онзи път труден, коварен и страшен!
Който всички избягват! Път на борба...
Онзи път дълъг... Онзи път прашен,
по който се скитат, жени на честта!
Аз зная, аз зная, че ти си щастлива!
Звук от любов, обвит в тишина...
Аз зная, аз виждам, че ти си красива,
нежна, прекрасна, жена на честта!
Не си като другите! Чу ли? Повярвай!
Мила, но твърда, различна, добра!
Любов на околните все тъй дарявай!
И все тъй бъди си, жена на честта!
Добромир Радев
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки път, когато жената не разбира нещо, на лицето и се появява приятна и нежна усмивка и тогава изглежда, че тя всичко разбира.
Етиен Рей
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Твърдостта на тези времена, не трябва да ни кара да губим нежността на нашите Сърца!
Че Гевара
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
АКО Е ИМАЛ КАПКА НЕЖНОСТ
Когато от любов ти прилошава
и залъкът засяда ти на гърлото,
когато непростимото прощаваш,
копнееш ли да се завърне?
Копнееш ли за неизбежния,
поспрял за две прегръдки време,
когато ще си най-потребна
преди съня да ти отнемат?
Без думи и без сили, без въздишки,
без минало, което да споделяш.
Когато без багаж си е отишъл,
ще му простиш ли тихите раздели?
И вечната му липса оправдала,
ти залъка през сълзи ще преглъщаш.
Ще подариш душата си. И тялото,
заложила момичешката същност.
Изгубила живота си в копнежи,
сама избра да си излъгана.
Ако е имал капка нежност,
едва ли някога би тръгнал.
Христина Маджарова
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |