Добавено |
Никълъс Спаркс - Цитати
Никълъс Чарлс Спаркс е американски автор на редица бестселъри в целия свят. Писателят пише романи с теми свързани с християнството, любовта и вярата. Роден на 31.12.1965 г. в Омаха, Небраска, САЩ. В тази категория има 158 цитата, подредени в 16 страници.
Понякога най-обикновените неща може да станат необикновени, когато ги вършиш с подходящите хора!
Никълъс Спаркс
Може да изглежда като най-трудното нещо за правене, но трябва да забравиш човека, забравил теб.
Никълъс Спаркс
Да мислиш за щастието на другия повече отколкото за себе си, без значение колко болезнени могат да бъдат решенията - ето това е истинска любов!
Никълъс Спаркс
- А ти? - попита тя на свой. - Спомняше ли си понякога за нас?
- Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял.
Никълъс Спаркс
Голямата любов винаги върви ръка за ръка с голямата трагедия.
Никълъс Спаркс
Замислям се и както винаги историята на нашата любов се връща в главата ми. Припомням как започна всичко, навлизам дълбоко в спомена, защото той е всичко, което ми остана.
Никълъс Спаркс
Това писмо не е прощално, то е благодарствено. Благодаря ти, че дойде в живота ми и ме дари с радост. Благодаря ти, че ме обичаше и получаваше в отговор моята любов, благодаря ти за спомените, които ще запазя завинаги. Но преди всичко ти благодаря, задето ми показа, че ще дойде ден, когато най-накрая ще мога да те пусна да си отидеш.
Обичам те.
Никълъс Спаркс
Замълчах... Наивно реших, че ако успея да задържа думите в себе си, ще се измъкна от клопката... и бурните чувства щяха някак си да отминат.
Никълъс Спаркс
Струва ми се, че все още търся такава любов, като нашата през онова лято.
Никълъс Спаркс
Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цяла живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да са щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи , винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс.
Никълъс Спаркс