Цитати за нощта

В тази категория има 1317 цитата, подредени в 132 страници.

ЕЛА!
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
Пейо Яворов

...Гледам те как работиш ден и нощ, бъхтиш се като грешен дявол и не ти остава време да си поемеш дъх. Има три причини хората да се държат така. Или са луди, или са глупави, или се опитват да забравят нещо.
Никълъс Спаркс

Мъжете трябва да говорят на жените приятни неща, това го изисква учтивостта, а често и сърцето... Но клетвите, които даваш в любовната нощ, губят силата си на сутринта. Нарушението им е грях простителен... Все пак сме били съблазнени с една ябълка не от друг, а от жена!
Лион Фойхтвангер

Търпението не се изразява в това да седиш и просто да си чакаш. То е в умението да гледаш бодлите, а да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш деня. Обичащите са търпеливи и знаят, че луната има нужда от време, за да достигне своята пълна и най-красива фаза.
Шамс Табризи

През нощта може да е или страшно, или вълшебно, зависи от компанията.
Туве Янсон

Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората!
Елиф Шафак

Звънни ми. Няма да е вече късно. Звънни и нещо мило ми кажи. Кажи ми нещо гневно или мръсно, ако в душата още ти тежи. Инатът да мълчиш убива бавно. Защо се мъчиш в тъмното сама... Обичаме се толкова отдавна. Звънни ми. Аз те чакам у дома. Недей с гнева да се тревожиш нямо. Нощта напредва. Хладните стени така са свикнали да бъдем двама... И те тъгуват. Просто ми звънни.
Добромир Банев

Тази нощ, искаш - не искаш, ще си спомниш за мен. Когато ти честитят и ти пожелаят да се сбъднат всичките ти желания. От доста време ние двамата с теб имаме една и съща несбъдната мечта... Нас...
Момо Капор

НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...
Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас...
Гълъбина Митева

Нощта е храм на разбойниците.
Венцеслав Константинов