 16
|
 Споделяне
|
Добавено |
Цитати за облеклото, дрехите
В тази категория има 973 цитата, подредени в 98 страници.
Дрехите ти трябва да са достатъчно тесни, за да показват, че си жена, и достатъчно широки, за да показват, че си дама.
Мерилин Монро
Никога не съм прелиствала и един брой на "National Geographic", без да си дам сметка какви късметлии сме, че живеем в общество, където по традиция се носят дрехи.
Ерма Бомбек
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Много скоро открих, че скъпите дрехи и щедрите бакшиши отварят доста врати. Сервитьорите ме запомниха и дори и да намираха присъствието ми донякъде за странно, не го показваха и с удоволствие ме настаняваха на уединена маса в ъгъла, каквото бе желанието ми. Навярно си мислеха, че съм дъщерята на някой местен магнат или политик. Каквато и да бях, разполагах с достатъчно пари, което най-вече ги интересуваше.
Ришел Мийд
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Глупостта е дрехата, в която циниците обличат чистите души.
Ерик-Еманюел Шмит
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Мъж, дето е постигнал нещо, може свят да ти покаже - ще те вземе и ще те води, но няма да търгува с теб. С ръце може къща да ти вдигне, но дом не може да ти стори. Дрехи да имаш, колко на цял град жените - по-красива няма да станеш. Ще станеш на златаря паричката в джоба, и утре в магазина, ще те смени за дневната си стока. Един мъж струва, колкото струва думата му, не колкото има в джоба си, не колкото му е палатът. Думата му. На нея държи ли, и теб ще държи здраво. Закон да е за теб.
Ева Колева
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Ти не обичаш някой, заради външния му вид, заради дрехите му или прекрасната му кола, а защото пее песен, която само ти можеш да чуеш.
Оскар Уайлд
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Жена, която не си знае гардероба, няма какво да облече.
Венцеслав Константинов
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Гледах го, облечен в този изискан, цивилизован, безумно скъп костюм, и мислех за грубо, първично чукане, което оставя чаршафите събрани на топка.
Силвия Дей
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |