Добавено |
Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира.
Китайска поговорка
Мъжкият поглед се влияе. Сякаш е сляп! Нужни му са чужди очи, за да прогледне. Искаш ли да му се харесаш, трябва да се харесаш първо на другите. И винаги да се харесваш на всички заради един-единствен мъж.
Блага Димитрова
Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.
Блага Димитрова
Можеш да си затвориш очите за нещата, които не искаш да виждаш, но не можеш да си затвориш сърцето за нещата, които не искаш да чувстваш...
Джони Деп
ЕЛА!
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
Пейо Яворов
Много боли...
Много боли, когато усетиш, че там си излишен, където преди, си бил ти очакван, си бил и обичан, пред теб са се клели в обич дори... Много боли, когато си тръгне от теб без причина тя - любовта... Когато останеш, самотен и тъжен, с бутилка ракия и чаша в ръка... Много боли, когато се вгледаш, във сенките тъмни под твоите очи... Които животът - този палав художник, без да пита, без жал, изведнъж сътвори... Много боли, когато загубиш, надежда, че нявга ще бъдеш щастлив... Недей се отчайва, недей се предава, просто привиквай с болката ти...
Добромир Радев
Нарисувай ми душата, мила, върху бялото платно вместо с четка с пръстите си нежни. Нарисувай я засмяна
с пламнало чело и понякога с очи дъждовни. Нарисувай ми душата, мила, както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти). Вярвам също в погледа на времето и в оценката на яростта по безплодното лице на някой принц. Скрий платното с най-доброто в мен (не изтривай никоя голяма грешка) и ако душата си и аз загубя в път и сън към райските врати ти, платното свое, покажи ми, мила, нека в нея да се върна, в моята душа, (и при тебе също, ако зла магия ме е ослепила). Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа...
Иля Велчев
Може би е смешно или глупаво, може би е лудост - но аз мисля, че съмва не защото изгрява слънцето, а защото хората отварят очи.
Стефан Цанев