 16
|
 Споделяне
|
Добавено |
Чувството, което изпитах, когато видях усмивката и копнежа в очите му, беше толкова силно, че почувствах болка. Беше прекалено бързо. Влюбвах се в него прекалено бързо.
Силвия Дей
Колко са красиви женските очи знаеш ли? Особено онези, дето не лъжат, не мразят, онези дето като се вгледаш в тях отиваш в друг свят. Онези женски очи дето един поглед ти е нужен за да се влюбиш, и едно премигване, за да ти залипсват. А щом не успееш да ги зърнеш за ден, за два, ти става мъчно да тях. Тъжиш, че няма в какво да се вгледаш и да откриеш утеха. Така е, очите говорят. Особено онези очи дето обичат истински, дето гори огън в тях и бурни вълни се блъскат една в друга. Онези очи дето крият душата на човек в тях. Думи не ми трябват, за да видя, че ме обича. Само щом видя красивите и очи, разбирам колко лудо влюбена е в мен. И аз така я обичам, само с поглед, нищо друго не ни е нужно, нищо друго...
Броди Грин
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома и е студено. Една звезда над дявола изгрява, когато ангела добър не я разбира. Една любов при друг намира, когато недолюбена остава. Вдигни очи, вдигни глава - жената вечна кръчма е, човече. Изпий при нея и това, което някой е забравил вече... Това мъжете силни не забравят дори и сред житейските задачи - че вино и жена изневеряват, когато нямат истински пиячи!
Евтим Евтимов
|
37
|
Споделяне
|
Добавено |
Ала е важно само едно. Светлината на слънцето да не бъде затъмнена от слепотата в очите на онзи, който отрича, който отказва да види.
Елиф Шафак
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.
Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешните дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни - защото, запомни:
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Стефан Цанев
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
През тоя век на радостни открития,
протегнал към пространството ръце,
на всяко нещо има заместител.
Дори сърце заместват със сърце.
Дори око, останало злочесто.
Дори ръка, работила добре.
Единствено любов не се замества.
Замести ли се с нещо друго, ще умре.
Евтим Евтимов
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Не съзнаваш, че си щастлив, докато жена ти не ти отвори очите.
Венцеслав Константинов
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако не разбираш красотата на сърцето ми, не поглеждай към моето лице защото всичко, което виждат очите ни е преходно.
Руми
|
24
|
Споделяне
|
Добавено |