Цитати за очите

В тази категория има 2875 цитата, подредени в 288 страници.

Бъди жена! – ще кажа нежно аз. Защо със друго пак да те сравнявам. На твоя поглед и на твоя глас не се научих, как да устоявам. Преследвана и търсена бъди. Мишена за очите на мъжете. Да бъдеш друга просто не върви - така са те създали боговете. Пали пожар във мъжките сърца с тайнството, което притежаваш. Накратко казано – бъди жена, загадки продължавай да създаваш. Загадка даже ти си остани, така ще бъдеш по-недостижима. Дори животът да се измени - теб просто трябва, трябва да те има!
Валентин Йорданов

Те знаеха, че нямат бъдеще. Свързваше ги само миналото. Смятаха, че и двамата са го преодолели, но само един поглед в очите им припомняше, че само си въобразяват. Още тогава знаеха, че съдбата им е предначертала различни пътища, знаеха, че имат само броени дни заедно и после живота ще ги поведе по различни пътеки. И двамата гледат към бъдещето, а вечер тайно надникват към миналото и търсят нещо, което винаги ще си остане там - а именно споделената им, любов!
Никълъс Спаркс

Сърцето измори ли се, потта тече от очите.
Руми

Натъпчи очите си с чудеса... Виж света. По-фантастичен е от всяка мечта, купена или направена във фабрика.
Рей Бредбъри

Жената прилича на добре подредена маса, която оценяваме с различно око преди и след ядене.
Оноре дьо Балзак

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща.
И тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи,
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
Дамян Дамянов

Да. Аз съм една наивница и вярвам на бивши хулигани с честни очи.
Никълъс Спаркс

Когато човек обича, върши неща, които в очите на останалите изглеждат лудост, но в неговите собствени са най-естественото нещо на света.
Силвия Кристъл

Подчиненият пред очите на началника трябва да има вид припрян и глуповат, за да не би с разума си да смути началството...
Петър I

Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.

Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.

От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.

Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.

Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.

Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.

Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.

- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад