Добавено |
Който оставя огъня без храна, го загася. Така и този, който лишава от храна гневното избухване още в самото му начало, без да го раздухва, го потиска и отдалечава от себе си.
Плутарх
Амбицията възпламенява по-лесно дребните души, отколкото възвишените, така както огънят запалва по-лесно сламата и колибите, отколкото дворците.
Никола Себастиан Шамфор
Може би само студът, може да породи, такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета!
Блага Димитрова
Пет пари не давам за ада и рая. Бих предпочел да угася огъня в ада и да подпаля рая, та хората да обикнат Бога не за друго, а заради самата любов.
Елиф Шафак
Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скатава в бленуващото си сърце.
"Великият Гетсби", Франсис Скот Фицджералд
Колко са красиви женските очи знаеш ли? Особено онези, дето не лъжат, не мразят, онези дето като се вгледаш в тях отиваш в друг свят. Онези женски очи дето един поглед ти е нужен за да се влюбиш, и едно премигване, за да ти залипсват. А щом не успееш да ги зърнеш за ден, за два, ти става мъчно да тях. Тъжиш, че няма в какво да се вгледаш и да откриеш утеха. Така е, очите говорят. Особено онези очи дето обичат истински, дето гори огън в тях и бурни вълни се блъскат една в друга. Онези очи дето крият душата на човек в тях. Думи не ми трябват, за да видя, че ме обича. Само щом видя красивите и очи, разбирам колко лудо влюбена е в мен. И аз така я обичам, само с поглед, нищо друго не ни е нужно, нищо друго...
Броди Грин
Такава е човешката душа - понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка; такова е и човешкото сърце - не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот... Такъв е духът човешки - минава през вода и най-силен огън.
Димитър Талев
От финансова гледна точка войната е свръхестествен огън, алхимичен пожар, чийто дим неудържимо се превръща в пари.
Маргарет Атууд
Безкрайната панорама беше поразителна, дори зашеметяваща - здрач над Залива... в тази кристално ясна вечер залязващото слънце бавно потъваше и хвърляше кървави и огненооранжеви отблясъци... В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по-тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета... Природата в най-красивия и вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. Буквално се удавих в гледката, докато се стараех да попия цялата и красота.
Е. Л. Джеймс
Огънят приличаше на живота и, отвътре тлееше и не пускаше никого да се доближи, ценните мигове изгаряха и се превръщаха в жарава - точно като умиращи мечти.
Елиф Шафак