Цитати за паметта

В тази категория има 1065 цитата, подредени в 107 страници.

Животът на хората не е прогресия, както обикновено се представя в историческите картини, нито е поредица от факти, които могат да бъдат изброени и разбрани в правилния им ред. По-скоро те са поредица от трансформации, някои незабавни и шокиращи, някои толкова бавни, че са незабележими, но толкова завършени и ужасяващи, че в края на живота си човек може напразно да търси в паметта си момент на съответствие между себе си и неговата възраст и той в младостта му.
Ричард Фланаган

Войната е богата на истории за страдания, които не могат да бъдат оправдани, но в паметта ни специално място заема историята на Владимир Кантовски, човек, който беше готов да умре не толкова за родината си, колкото за своето достойнство.
Лорънс Рийс

Работата с традициите е, че те поддържат формата на паметта ви.
Ава Дилийра

Да знаеш не е твърде взискателно: просто изисква памет и време. Но разбирането е съвсем различен въпрос: изисква интелектуални способности и обучение, самосъзнателно осъзнаване на това, което човек прави, опит в техниките за анализ и синтез и най-вече перспектива.
Карол Куигли

Когато мислите, че няма да си спомните нещо, го записвате или в тетрадка, или на удобен лист хартия. Имате много парчета хартия из цялата къща и във всякакви джобове и чанти с изписани неща, които или не помните, или правите, също, помните - или също нямате в ума си, или имате в ум също. Така че листчетата с надписи допълват живата тъкан на вашата памет, сякаш вашата използваема, активна памет излиза извън границите на главата ви върху тези парчета хартия.
Лидия Дейвис

Вътре в нашата памет всички сме абсолютно свободни.
Йоко Огава

...хората са тяхната памет. Ти си това, което се е случило с теб.
Майкъл Маршал Смит

Колко други думи загубих? Къде в паметта ще отидат забравените думи?
Клаудия Пинейро

За работещите в областта на знанията топлината е най-големият им враг. Повишената температура има разрушителен ефект върху паметта.
Кейго Хигашино

Възрастна жена с крива перука седеше в инвалидна количка и се взираше покрай мен, сякаш очакваше някой отдавна ухажор да излезе от паркинга и да я помете. Тя се усмихна, когато минавах, но не и на мен. Аз не съществувах в нейния свят, не по-малко от призраците на нейната памет съществуваха и в моя.
Алън Ескенс