Добавено |
Жената, която целувам,
е с парфюм като твоя.
Затварям очи…
И вече тебе целувам!
А сърцето, наивникът стар,
заеква от радост:
тя се з-завърна,
тя се завърна…
Господи, дали да отворя очи,
или завинаги сляп да остана…
Максим Максимов
Няма по-приятно чувство от това, докато любимото ти същество, твоето момиче, спи сгушено в теб, да усещаш дъха и по врата си. Няма по-приятно чувство събуждайки се сутрин, любимото момиче да се е увило около теб, а косата и да е по цялото ти лице - мека, парфюмирана, успокояваща... И разбира се моментът на раздразнение с усмивка на лице, когато се спънеш в чехличките и на розови точици, които са до леглото.
Борислав Йовчев
- Колко е хубаво, когато един мъж, мирише на Мъж.
- Как да те разбирам? Парфюм? Тютюн?
- Загриженост, сигурност, нежност, мъжественост, доброта!
Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.
Катерина Евро