 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
В онова първобитно състояние на обществото, което предшества присвояването на земя като частна собственост и натрупването на капитал, целият продукт на труда е принадлежал на работника. Не му се е налагало да го разделя нито със земевладелеца, нито със стопанина. Ако това състояние се беше съхранило, то трудовата работна заплата би нараствала заедно с увеличението на трудовите производителни сили.
Адам Смит
Притокът на незаработени пари предизвиква жалост към самия себе си у тези, които имат склонност към това.
Маргарет Атууд
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Хора, които постоянно се стремят към все по-големи богатства, не намирайки никога време да се ползват от тях, приличат на гладуващи, които все готвят гозби, но не сядат на масата.
Мария фон Ебнер-Ешенбах
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Притежава огромно имущество; казват, че не може да сметне богатството си, но аз знам, че го пресмята, иначе нямаше да го притежава.
Морис Дрюон
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Богат си само ако имаш нещо, което парите не могат да купят.
Гарт Брукс
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Аз съм по-богат от Бил Гейтс, на мен парите ми стигат, а на него не.
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Богатството, нали, съвсем не значи ум, но бедността боли, като живот без друм.
Омар Хаям
|
37
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за смачканата банкнота
Известен оратор започнал лекцията си, като държал в ръцете си 20 доларова банкнота. В зала с 200 души той попитал:
– Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце, – добре ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я намачкал силно.
– Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце. А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
– Приятели получихме безценен урок. Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си, и за това продължават да са желани. Защото 20 долара, си остават 20 долара.
Много честно ние в живота си сме смачкани и оваляни в калта, заради взетите от нас решения, и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило, или какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.
Джериес Авад
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |