 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Всяко дърво, или всяко перде може да се изправи пред тв камера и да започне да реве, въобразявайки се, че е певец или шоумен. Трябва да има някакво сито. А сега чалга има навсякъде — и в политиката, и в литературата. Каква е тая поезия, дето се пише… Може ли да се редуват птиче с кокиче, момиче с добиче!
Юлиан Вучков
Цитатът е изобретение, позволяващо да се пишат глупости за чужда сметка.
Веслав Брудзински
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
За него може да се пише само с отрицателни суперлативи.
Станислав Йежи Лец
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Има автори, които могат без стеснение да ти кажат: "Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се - не обичам да ми подражават..."
Димитър Подвързачов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Писането и четенето за мен са синоними на съществуването.
Гъртруд Стайн
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Не всеки писател може да пише под диктовката на живота. Повечето преписват.
Валентин Домил
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
- Не ме ли обичаш? - Повече от вчера и по-малко от утре, както пише по картичките, които купуваме от книжарниците. Да, обичам те. Всъщност съм лудо влюбена, дори започвам да мисля дали да не си сменя жилището и да дойда в този огромен и самотен апартамент - но винаги, когато заговоря за това, ти си този, който сменя... темата. Въпреки това забравям за нараненото си самолюбие и намеквам колко хубаво би било да живеем заедно, а ти ми отговаряш, че още е рано, и аз си мисля, че може би се боиш да не ме изгубиш, както изгуби Естер, или че още чакаш завръщането и, или че няма да разполагаш повече със свободата си, страхуваш се да останеш сам, но се страхуваш и да живееш с някого - с други думи - връзката ни е истинска лудост. Но след като ме питаш, ще ти отговоря: много те обичам!
"Захир", Паулу Коелю
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.
Артур Шопенхауер
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
И под диктовката на живота... пак пишат с грешки.
Валентин Домил
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Той нямаше нищо общо със света навън. Светът беше досаден, защото непрекъснато го принуждаваше да прави разни неща. Налагаше му се да плаща, да се усмихва, да е учтив. Да казва името си, да отговаря. Беше принуден да търпи, когато му пожелаваха добро утро, заговаряха го, въвличаха го в разговор. Искаха от него да се придържа към закони, наредби и правила за движение, да говори по телефона, да пише писма, да се съгласява и да отказва, да уговаря срещи... все отвратителни, досадни изисквания. Той искаше просто да живее и да се отдава на мислите си - защото мислите му бяха уникални и му доставяха наслада.
Сабине Тислер
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |