Добавено |
Срещу литературното течение най-добре се плува в класически стил.
Веслав Брудзински
Учиш рибата да плува.
Латинска поговорка
Магарето знае седем начина за плуване, но като види вода, всичко забравя.
Арменска поговорка
Трудно е да разбереш кой плува по течението доброволно.
Станислав Йежи Лец
Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.
Иван Тургенев
Държавите и армиите често приличат на кораби, на които именно големият им размер им пречи да плуват.
Клод Адриан Хелвеций
Като се опитвате да ръководите хората си в гръб, вие се превръщате в човек, който ги бута, а не който ги води. По-лесно е да водите хората, както по-лесно е и да издърпате верига изсечени трупи. Не можете да бутате верига трупи и не можете да бутате войските. Войските ви ще се връщат обратно при вас за инструкции - и то от страх. Лидерът трябва да бъде начело на хората си. Вие трябва да знаете какво става през цялото време. Човек не може да започне да плува, ако не е във водата! Не може да започнете да се пързаляте, ако не сте на леда. Никой досега не е успял да се научи да се пързаля върху картата на стената. Вземете картата със себе си и отидете най-отпред!
Джордж Патън
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
Никога нямаше да бъдем сродни души. Ние бяхме две лодки, срещнали се посред океана, всяка от които бе сменила за известно време курса си, за да поплуваме заедно в една посока сред пустото море. Бяхме различни лодки, които плуваха към различни пристанища и знаехме това.
Ричард Бах
И стига си се залъгвал, че друг някой ще те избави! Човек или се учи да плува, или се дави!
Мадлен Алгафари