 12
|
 Споделяне
|
Добавено |
Не знам, кой ще е последният непознат поглед, в който ще потъна - затова попивам очите, които виждам и ги разпознавам в себе си. Скачам в бездната на следващата минута. Без страх. Без предистория. Без съмнение. Без пощада към себе си... Просто се влюбвам.
"Страници от Рая. Дневниците", Радослав Гизгинджиев
Най-крехкото нещо на света - това е любовта на жената. Една погрешна стъпка, дума, поглед, и нищо няма да бъде възможно да се възстанови.
Ерих Мария Ремарк
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога не си позволявайте да завиждате на другите, защото по този начин губите поглед върху истината.
Буда
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Съществуват отминали любови, които срещаш след време и разговаряте като добри познати. Има други, отлетели, пред които се изправяш отново и сърцето ти се преобръща. Трети отминаваш с поглед в земята и не искаш да си спомняш за тях. Съществуват обаче и такива, които вечно пазиш до себе си и именно те те карат да забравиш за всички останали.
Силвия Кристъл
|
22
|
Споделяне
|
Добавено |
Не се бойте да пораснете - във всяка възраст си има своя прелест. Отминалите години не са само трудности и загуби, а преди всичко опит, мъдрост, чувство за хумор, спокоен и трезв поглед на всичко произтекло!
Катрин Деньов
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Най-удивителното в любовта от пръв поглед е, че се случва с хора, които се познават от години.
Жан Ануи
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Искаш със теб да останем добри познати - как да разбирам това? Длани, които до болка се стапяха слети, да се здрависват едва. Погледи, дето до дъно се пиеха жадни, леко да се поздравят. Устни, които се пареха, безпощадни, дружески да си мълвят. Не, ние не можем да бъдем добри познати - няма среда в любовта. Бяхме най-близки, за туй от сега нататък ще сме най-чужди в света.
Блага Димитрова
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Не искаш ли до себе си жена
със луда кръв, родена да обича,
от погледа ù (поглед на сърна) -
и свян, и страст, и нежност да надничат?
Когато се усмихва - да мълчиш,
изгубил ум и свяст. Изгубил почва.
Със дни да не ядеш и да не спиш.
И с всеки миг по-здраво да се вкопчваш
във тази обич. Искаш ли жена,
която знае точно колко струва,
жена със чест (на хиляди - една),
във мъжкото ти царство да царува?
Която би ти пазила гърба,
дори към теб куршуми да се носят,
която ще те иска все така,
дори и да осъмнеш утре просяк.
Жена, която има еликсир
за всичките ти рани и несгоди.
По този шарен свят, надлъж и шир,
към щастие с усмивка да те води.
Не искаш ли до себе си жена,
която нощем сладко да те люби
под пълната разнежена луна?
Знам - искаш! Ала вече ме загуби.
Васка Мадарова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
|
34
|
Споделяне
|
Добавено |
Усещах, че ставам своята противоположност. А човек най-страстно се стреми да постигне своята противоположност. Дали любовта отмахваше вътрешните ми граници? Или вродената ми склонност да противореча ме променяше така? Не зная, но тоя неуловим млад човек ми съдействаше да уловя себе си. Не той ми харесваше, а аз сама се харесвах такава, каквато ставах в близостта с него. Чрез тая алхимия се постигаше най-хубавият ми образ. Може би истинският ми образ. Никога не съм била тъй единна и цялостна, както в миговете, когато бяхме двама с него. За нищо на света не исках да го изгубя, за да не изгубя себе си, тъкмо се бях намерила. Без него аз бях една неосъществена възможност. Само там, в неговия поглед, аз виждах себе си, каквато исках да бъда.
Блага Димитрова
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |