Citat.bg » Покани

Цитати за покани

В тази категория има 118 цитата, подредени в 12 страници.

В по-висшите слоеве на обществото, поканите винаги са насочени към женската половина на двойката. Защо? Кой знае.
Джулиан Фелоуз

Добавено

...и все едни и същи всеки ден си мислех, кога ще дойде неделя, и татко, и аз ще отидем в цирка, и ще видя момичето отново на топката, и ще я покажа на татко, и може би татко ще я покани да ни посети и ще й дам пистолет Браунинг и ще нарисувам кораб с издути платна.
Виктор Драгунски

Добавено

Ако самият ти искаш да си на диета, първо покани на диета и своят хладилник.
Филип Киркоров

Добавено

Няма по-сигурен начин да досадиш на домакините, от това да се окажеш непоканен гостенин на вечеря с покани.
Валентин Домил

Добавено

Животът е като парти - каниш много хора. Някои си отиват, някои остават, други пък изобщо не се появяват, но в края, след купона - има някой, който остава и ти помага да оправиш всичко. И в много от случаите - това е именно този, който не си поканил...
Хорхе Букай

Добавено

Приключете деня и го забравете. Направили сте каквото сте могли. Несъмнено е имало гафове и абсурди. Забравете ги колкото е възможно по - скоро. Утре е нов ден, започнете го добре, бъдете ведри и с достатъчно висок дух, за да не се тормозите за старите глупости. В него всичко е хубаво и ясно. Той ни е прекалено скъп с надеждите и поканите, които носи, за да си губим времето с мисли за вчерашния ден.
Ралф Уолдо Емерсън

Добавено

Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо

Добавено

В живота си нивга не бих се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола - старият Дявол - в дома си на чашка абсент.
Христо Смирненски

Добавено

Вижте още

Разни цитати, мисли и мъдрости Цитати за изкуството Цитати за брак, сватба и семеен живот Цитати за живота Цитати с поуки и съвети
Цитати за любовта Цитати за настроение Цитати за грешките Цитати за избора Цитати за думите